В цяла Украйна фермерите преминават през мини, взривени мостове и рискуват да осъществяват опасни маневри в претоварените пристанища, за да заобиколят руската блокада и да доставят зърнените си храни на отчаяно нуждаещия се от тях свят.
Но въпреки всички усилия притиснатата инфраструктура на Украйна няма надежда да успее да се справи с 30-те млн. тона царевица, пшеница и слънчогледово олио, които се очакват след началото на жътвата през юни, твърдят фермери и правителствени служители, цитирани от The Wall Street Journal.
Те допълват, че по-малко от половината от тази реколта вероятно ще бъде изнесена, което ще лиши света от над 8% от целия износ на зърнени култури и заплашва да повиши цените на храните и да изостри недостига.
Завземането на украинските пристанища и блокирането на корабите в Черно море от страна на Русия затвори маршрута, по който обикновено се извозва почти цялото украинско зърно. Това принуди реколтата да се транспортира по пътищата и железопътните линии до западните граници на Украйна или по река Дунав, за да бъде натоварена на кораби в Румъния.
Проблемът предизвика надпревара за увеличаване на капацитета на тези маршрути и дипломация с високи залози, докато западните съюзници на Украйна се опитват да намерят алтернативи.
За Украйна непосредствената задача и предизвикателство е да ремонтира своите железници, пътища и мостове по-бързо, отколкото Русия може да ги разруши. Русия умишлено таргетира инфраструктурата на Украйна, твърдят американски служители, които обвиняват Москва, че използва храната като оръжие.
В сряда руски официален представител заяви, че страната е отворена за облекчаване на блокадата, ако санкциите срещу Москва бъдат отменени. Украйна обаче постави под въпрос факта дали може да се има доверие на Русия, а официални представители на САЩ и Великобритания изразиха предварително несъгласие с подобна сделка.
По-рано този месец украинският фермер Дмитрий Скорняков изпраща 5500 тона царевица от силоз северно от Киев до пристанището Рени на река Дунав.
От 10 май пътуването с камион е трябвало да отнеме един ден. Вместо това то отнема три дни. Липсата на дизел означава, че шофьорът му е прекарал време в търсене на гориво, а частично разрушеният мост край Одеса допълнително е забавил превоза.
В Рени камионите е трябвало да чакат осем дни, за да разтоварят товара си. Зърното е било продадено на американския гигант в търговията със селскостопански продукти Cargill Inc. и е отпътувало за Близкия изток, посочва запознат с въпроса.
Скорняков наскоро присъства на конференция за зърното в Женева и показва изненада от факта, че търговците изглежда вярват, че проблемите с износа са временни.
„Ще бъда честен с вас: повече няма да ходя там", казва той след едно от последните си пътувания.
В Измаил, другото дунавско пристанище на Украйна, бързината за разтоварване на товари означава, че вместо зърното да се складира, влаковите вагони понякога се издигат над баржа, за да се разтоварят директно на кораба, твърдят запознати. Това може да бъде опасно, тъй като баржата може да потъне, ако върху нея падне вагон, допълват хората.
Мустафа Найем, заместник-министър на инфраструктурата на Украйна, заяви, че макар процедурата да е по-опасна, той вижда, че пристанищните работници са точни и внимателни. И добавя, че няма много алтернативи предвид настоящите обстоятелства.
След това баржите се отправят към румънското пристанище Констанца, за да бъдат разтоварени на по-големи кораби. Украйна също така е започнала да изпраща зърно до Констанца по шосе и железница, както и до пристанища в Полша и Литва. Засега обаче договореното при посещението на водената от българския премиер Кирил Петков транспортиране и през пристанище Варна не дава резултати.
В една от последните сутрини на зърнения терминал в Констанца шофьорите на камиони седят без работа в очакване да изсипят царевицата в системата от подземни конвейери, които водят до силоза за зърно на терминала близо до брега. До тях кранове изгребват реколтата от шлепове, закотвени на кея, а влекачи леко отблъскват от кея кораб, натоварен с румънска царевица, пътуващ за Йемен. По-късно същата вечер работниците на терминала щяха да повторят процеса, но с товар от 25 хил. тона украинска царевица, предназначена за Ротердам.
В края на април първият голям товар от украинско зърно, който напуска Констанца, е отбелязан като знак за надежда за износа. Но за да се натоварят 71 хил. тона царевица, са били необходими 36 влака, всеки от които е теглел 28 вагона, и 16 баржи. Целият процес по натоварването е продължил повече от месец, докато обикновено това отнема две до три седмици, казва пред WSJ Дан Долгин, директор на зърнените операции в Comvex SA, оператора на терминала, който обработи първия товар.
Голяма част от украинското зърно сега се изпраща с влак през границата до балтийските пристанища на Полша. По данни на ЕС средната продължителност на чакане на вагоните със зърно на границите на Европейския съюз е 16 дни, като някои от тях чакат до 30 дни. Камионите могат да чакат повече от 12 часа, съобщи ЕС.
Железопътните линии на Украйна от съветската епоха използват по-широко междурелсие, отколкото повечето съседи от ЕС, което означава, че товарите трябва да се прекачват с кранове на различни влакове, а граничните пунктове не са оборудвани с персонал за такива товари.
„Просто е абсурдно колко е бавен (процесът, б. ред.)", пояснява Хуан Лучано, главен изпълнителен директор на американския търговец на зърно Archer Daniels Midland Co. на конференция през май.
Компанията заяви, че индустрията като цяло е успяла да транспортира зърно с железопътен транспорт и камиони със скорост от 100 хил. до 150 хил. тона през март и 1 милиона тона през април. Преди войната обаче е ставало дума за около 5-6 млн. тона месечно, предимно по море.
Украинското правителство иска да отвори нови гранични пунктове и да разшири съществуващите, за да може да обработва повече товари, казва от своя страна Найем.
Но също така трябва да поправи съществуващите пристанища, пътища и мостове, които са били разрушени от Русия. По оценки на Киев са разрушени 8900 мили пътища и 300 моста.
Украинските официални лица се надяват, че големите американски търговци на зърно, включително Bunge Ltd. и ADM, ще станат ключови участници в усилията на страната да изнася повече зърно, като инвестират в разширяване на капацитета по границите на страната.
Но американските търговци се притесняват, че всяка потенциална инвестиция може да се окаже загуба на пари, ако пристанищата бъдат отворени отново.
„Ако отново отворим пристанищата, тази инвестиция няма да има голям смисъл", казва главният изпълнителен директор на Bunge Грег Хекман. „Най-добрите маршрути са тези, които минаваха от там“.
Въпреки че изнасянето на зърно от Украйна не е лесно или ефективно, някои търговски компании заявиха, че ще се придържат към него. Bunge заяви, че планира да остане в Украйна в дългосрочен план и да възстанови бизнеса си, по-конкретно в пристанищата и морските маршрути, които вече са били изградени.
„Вярвам, че ще разширим дейността си там и ще бъдем част от инвестициите, които помагат... да се свържат тези вериги за доставки обратно към света", казва Хекман.
Въпреки това, дори и след края на войната, възстановяването на пълния капацитет на украинските черноморски пристанища може да отнеме време, като се имат предвид разрушенията в Мариупол и минното дело край брега.
„Възможно е някои продукти да бъдат изнесени от пристанището в Одеса в рамките на месеци, но останалите са силно повредени и възстановяването им ще отнеме адски много време", казва Джон Рич, изпълнителен председател на MHP, гигантски украински износител на селскостопански продукти. Рич казва, че според него черноморските пристанища ще бъдат затворени до края на 2023 г.
преди 2 години Още от първият абзац надрънкани толкова лъжи, че никой човек с минимална умствена хигиена, няма да чете по-нататък. Факт 1: Руснаците няма да стрелят по цивилни товарни кораби, напускащи Одеса. Факт 2: укpoпите взривяваха собствените си мостове, минираха полетата, задръстиха с мини и морето... а сега изкарват виновни руснаците. Факт 3: Укропия не е нищожен, но далеч не е най-важният износител на пшеница на света. Най-големият износител е РУСИЯ. И това е така от 15-а година. Факт 4: Руският износ е силно затруднен, защото европейските пристанища не допускат дори граждански руски кораби и - което е по-лошо - много от западните корабни компании за сухи насипни товари ОТКАЗВАТ да превозват руски стоки, дори и пшеница, а също и торове. Именно ТОВА ще доведе до глад по света - не нежеланието на Русия да помогне, а това, че западът прекъсна умишлено търговските вериги. Изводът тук за мен е ясен - санкциониращите се опитват не само да възпрепятстват износът на Русия, но и да и създадат негативен имидж сред страните от свободната част на света, които я подкрепят политически, но и разчитат на техните доставки. Дори милиони да умрат от глад, за *** като урсулата и чyчулото това няма никакво значение !!! Тука вече е работа и на ООН да се намеси, да спре да изпълнява политически поръчки, а да си влезе в задълженията и да принуди Западът да свали блокадата поне що се отнася за износът на пшеница... и най-вече това да направи маймyнякът гутериш, който иначе натискаше европейските държави да отворят границите си за безкритичеко допускане в тях на чеpни хора от Африка, а и на талибанци. В замяна Русия да позволи на укрите временно да ползват пристанището в Мариуполь - за да изнесат половината си пшеница... половината, защото тая година няма да могат да разчитат на нормална реколта и ако изнесат всичко, сами ще си направят гладомор на зима. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години На американските компании, крадящи последния залък от устата на обречените, oтново им пречи Русия! Американската наглост и безочие нямат граници. :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар