САЩ искат да разубедят ЕС от петролното ембарго на Русия

САЩ се намесват в дебата за европейското петролно ембарго срещу Русия и се опитват да разубедят Европейския съюз (ЕС) от досегашните му планове за санкции. По повод пътуването на американския финансов министър Джанет Йелън в Европа високопоставени представители на американското правителство са предложили като временно решение вместо санкции наказателни мита върху доставките на руски петрол.

На този фон съществува опасността усилията на европейците да изключат руския петрол от световния пазар да доведат до значително повишаване на цените и да стимулират допълнително инфлацията и в САЩ.

След среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Йелън заяви, че е възможно отказът от руския петрол да се съчетае с „ценови механизъм". В същото време министърът на финансите на САЩ подчерта значението на намаляването на зависимостта от руската енергия, пише германският Handelsblatt.

„Станахме твърде уязвими към държави, които използват пазарната си позиция по отношение на стоки, технологии или продукти, за да оказват геополитически натиск или да нарушават пазарите в своя полза“, заяви в речта си в Брюксел Йелън.

От гледна точка на САЩ предимството на митата е, че те няма да ограничат предлагането на световния пазар, а само ще намалят печалбата, която Русия получава от износа на петрол. Концепцията за митата се възползва от факта, че европейските потребители могат да преминат към други доставчици на петрол, докато Русия не може да обслужва други потребители в голям мащаб в краткосрочен план поради инфраструктурни ограничения.

За да може руският петрол да остане конкурентоспособен в Европа, Москва ще трябва да намали цените. Следователно руснаците, а не европейците, ще плащат основно митата.

САЩ предлагат картел на вносителите

Според американците е възможно и формирането на картел на търсенето. В този случай големите вносители на петрол ще обединят пазарната си мощ и ще наложат отстъпка от цената за Русия. Тъй като Русия изпитва затруднения при пренасочването на петрол към други пазари, очакванията са, че Москва ще приеме загубата на приходи.

САЩ спряха да внасят руски петрол преди месеци. В сравнение с ЕС обаче те внасят малки количества от Русия, поради което въздействието върху световния пазар е ограничено. 

Русия е третият по големина производител на петрол и вторият по големина износител в света. Тя доставя 5% от световното потребление на петрол и 10% от рафинираните петролни продукти - т.е. бензин и дизел. Поради това за ЕС е трудно да намери заместители.

Първоначално европейците се противопоставяха на петролните санкции. По-специално германското правителство предупреди за затруднения в доставките. Междувременно обаче Германия е намалила зависимостта си от руския петрол до такава степен, че Федералното министерство на икономиката смята ембаргото за „управляемо". ЕК се възползва от това, за да предложи ембарго, което трябва да влезе в сила в края на годината.

Но унгарците се противопоставят, като искат още по-дълъг преходен период за страната си и милиарди евро за изграждането на нови тръбопроводи. Това от своя страна предизвиква желанията на други държави като Словакия и Чехия.

Дали ЕК ще успее да намери решение, така че дебатът да не засенчи срещата на върха на ЕС в Брюксел на 30 и 31 май, е под въпрос. Намесата на САЩ не улеснява намирането на компромис. В Брюксел смятат, че е малко вероятно европейците да преразгледат из основи концепцията си за петролните санкции.

Притесненията в Берлин

Икономистите също са критични към плана на ЕС. Обявяването на ембаргото вече доведе до повишаване на световните цени на петрола, а с това и на приходите на руската държава. Гунтрам Волф, директор на базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel, казва: „Петролното ембарго не е убедително от гледна точка на майсторството си“.

Волф, заедно с други експерти, също се е изказал в полза на митата и е разговарял за това с експертите на ЕК. В крайна сметка обаче идеята е отхвърлена от ЕС, наред с други причини, защото е по-трудно да се обясни на гражданите, отколкото забраната за внос.

А германското правителство се опасява, че руският президент Владимир Путин няма да се примири с ценовите интервенции на европейците и ще спре доставките, вероятно не само на петрол, но и на газ. От друга страна, американците смятат, че този риск е малък. В крайна сметка Кремъл разчита до голяма степен на приходите от износ на суровини за финансирането на държавния бюджет.

През април на пролетната среща на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон Йелън вече предупреди срещу прибързано европейско петролно ембарго: „В средносрочен план Европа трябва да намали енергийната си зависимост от Русия, но трябва да сме внимателни, когато мислим за пълна европейска забрана за внос на петрол", каза тя тогава.

Фактът, че държавите от ЕС все още не са постигнали съгласие по предложението на ЕК, сега се използва от американците, за да повлияят на дебата. Йелън иска да популяризира идеята за митата и на срещата на индустриалните държави от Г-7, която започва днес, сряда, в Бон.

Дипломатите от ЕС не са много ентусиазирани от случващото се. „Предложението за налагане на мита е теоретично възможно, но практически трудно", казва високопоставен представител на държава членка. Вместо да въвежда нови концепции, Вашингтон по-скоро трябва да „окаже натиск върху Унгария", така че унгарският министър-председател Виктор Орбан да се откаже от блокирането на решението, казва той.