Турският президент Реджеп Тайип Ердоган възнамерява да провали голямото парти по присъединяването: В понеделник той поднови отказа си да позволи на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО - решението за това трябва да бъде взето с единодушие, което дава право на вето на Ердоган.
Предполагаемата причина е, че двете скандинавски държави приютяват „терористи" и отказват да ги екстрадират - става дума за членове на кюрдската терористична организация ПКК и движението на Фаттулах Гюлен. Ердоган заяви, че делегации от Швеция и Финландия дори не трябва да си правят труда да идват в Анкара, за да убеждават Турция да одобри тяхното членство в НАТО, предава Ройтерс. Това повдига въпроса: сериозно ли говори той и каква е истинската причина?
Опитва ли се Ердоган да направи услуга на руския президент Владимир Путин, с когото има сложни отношения? Наистина ли е загрижен за кюрдите и гюленистите? Или просто иска да продаде скъпо съгласието си, например чрез американски оръжейни системи и самолети F-35? Във всеки случай последното не изглежда малко вероятно, а „не"-то на Ердоган едва ли ще бъде последната му дума.
Ако той наистина се придържа към това решение и по този начин предизвика международна криза, натискът върху Турция ще се засили неимоверно. Партньор, който многократно изнудва съюзниците си, няма да стане по-привлекателен. Но САЩ все още не са реагирали на заплашителните жестове от страна на Анкара.
Дали отказът на Ердоган е последната дума по въпроса, зависи и от самия турски президент. 68-годишният дългогодишен турски държавен глава губи популярност в страната след все по-авторитарното си поведение. Преди Ердоган можеше да печели точки във вътрешнополитически план с външнополитически действия. Но през последните месеци този бонус все повече се изчерпва. След една година Турция ще избира президент. Ердоган иска да бъде преизбран. Но анкетите на социологическите проучвания сочат, че е възможна промяна на властта в турската президентска институция.
Ето защо по въпрос като ПКК Ердоган трябва да бъде особено внимателен. Това би могло да обясни твърдата му позиция, докато главният му съветник Ибрахим Калин и външният министър Мевлют Чавушоглу едновременно заемат по-дипломатични позиции.
Напълно възможно е Турция в крайна сметка да даде зелена светлина за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Но само ако двете страни се откажат от дипломатичното си отношение към ПКК. Тъй като всички членове на НАТО трябва да дадат съгласието си за приемането на нов член, Турция просто има по-дългосрочен лост за влияние.
Досега в Скандинавието не правят драма от всичко това. Финландският президент Саули Нийнистьо е на държавно посещение в Швеция днес по покана на крал Карл XVI Густав, за да обсъди с правителството и кралското семейство присъединяването към НАТО. А в Москва? Оттам започват да се изричат заплашителни фрази, че по този начин двете страни няма да повишат сигурността си.
Но като се има предвид, че присъединяването им ще увеличи общата граница на Русия и страните от НАТО от 800 км на 2100 км, руската реакция е видимо сдържана. Още един знак, че истинската причина за нападението срещу Украйна не е евентуалното ѝ присъединяване към НАТО, което вече се отдалечи. Империалистическата воля на Путин беше да подчини една страна и един народ, които в културно и политическо отношение се доближаваха до Запада - и които той смяташе за своя собственост.