Войната на Путин носи рискове за Молдова и нейния промосковски анклав

Напрежението в проруската сепаратистка територия Приднестровие в Молдова нараства, а зловещи коментари от Москва пораждат опасения, че конфликтът в Украйна може да се разпространи и в съседната страна. Току-що завърнал се от анклава, високопоставен наблюдател по сигурността казва пред Bloomberg, че нито една от страните не иска да се замесва във войната на руския президент Владимир Путин.

Клаус Нойкирх оглавява мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Молдова, където подпомага търсенето на решение за Приднестровието, където сепаратистките власти са в конфликт с различни молдовски правителства от 30 години. 

Пътуването му до Тираспол, столицата на самопровъзгласилата се република, последва поредица от необясними експлозии в Приднестровието, които разклатиха нервите на хората в региона. Малко преди това руски генерал включи Приднестровието във военните цели на Москва с аргумента, че там се злоупотребява с етническите руснаци.

Какво ще последва във войната в Украйна е невъзможно да се предвиди, а различията между Молдова и Приднестровието са дълбоки. На фона на 1500 руски войници, разположени на територията, само на 70 км северозападно от украинското пристанище Одеса, Москва вече има доминиращ глас.

Все пак „това е и възможност", каза Нойкирх, говорейки в събота в постоянното представителство на ОССЕ в Кишинев, столицата на Молдова. „До известна степен те са заедно в тази криза“.

Войната отряза и двете страни от жизненоважен търговски маршрут през черноморското пристанище Одеса, а ходът на Украйна да затвори сухопътната си граница с Приднестровието за първи път принуди целия износ и внос на територията да преминава на запад, през молдовските митници.

При цялата си проруска ориентация, 54% от износа от Приднестровието са отишли в Европейския съюз през 2021 г., в сравнение с 14% за Русия и 9% за Украйна, показват данни на мисията на Европейския съюз. Тази търговия ще бъде застрашена, ако Русия поеме контрола над територията - ход, който би я подложил на нови санкции от страна на САЩ и ЕС.

В петък преговарящите от Молдова и Приднестровието предотвратиха потенциална енергийна криза, като удължиха срока на договора за закупуване на електроенергия от електроцентралите на река Днестър в Приднестровието преди изтичането му в неделя.

В същото време молдовските власти се съгласиха да позволят на фабрика за метали, важна за икономиката на Приднестровието, да продължи да работи за подобен период от време, докато се изгладят екологичните проблеми. Заводът е значителен източник на приходи и голям работодател, като изнася голяма част от продукцията си за Полша и внася метален скрап за захранване на пещите си от Румъния - и двете -държави-членки на ЕС.

„Подкрепяме всички положителни процеси, които се случват тук", заяви в събота Артур Дмоховски, специален пратеник на ОССЕ, която се председателства сега от Полша. Той е пътувал до Тираспол заедно с Нейкирх. „Приветстваме неотдавнашната ангажираност на страните на високо равнище, която позволи възобновяването на дейността на металургичния завод в Рабница“.

Москва подкрепя Приднестровието след войната там в началото на 90-те години на миналия век.

Има обаче повече причини за безпокойство, отколкото за надежда. По-рано през седмицата на територията на Приднестровието бяха регистрирани серия от нападения и експлозии, включително в сградата на централата на държавната сигурност, на летище и до голям радиопредавател.

Никой не беше ранен и никой не пое отговорност за атаките. Приднестровските власти обвиниха Украйна за нападенията, Украйна обвини Русия, а Молдова посочи провоенни фракции в Приднестровието.

В същото време руските сили разрушиха единствения мост, свързващ украинския регион на юг от Одеса с останалата част на страната. Това засили отдавнашните опасения в пристанищния град, че Черноморският флот на Русия може да се опита да извърши десант в район, до който украинските сили не могат да достигнат, и след това да се отправи на север към Приднестровието, създавайки нов фронт във войната.

След разрушаването на моста всички украински сили, насочващи се на юг, или руските, които се отправят към Приднестровието, ще трябва да преминат през територия, контролирана от Молдова, която разполага с минимални въоръжени сили.

Кой е отговорен за нападенията и какви планове има Русия за Приднестровието или Молдова в по-широк план, остава неясно. Способността на руските военни да извършат подобна десантно-амфибийна атака или да я подкрепят, като пробият украинската отбрана, за да достигнат Приднестровието от изток, засега изглежда ограничена.

Дори и така, тези действия поставят Молдова в несигурно положение. Страната все още е зависима от Москва за голяма част от енергийните си доставки, уязвима е от пропагандата, разпространявана по руските телевизионни канали, които все още се излъчват в цялата страна, и е политически разделена.