Войната в Украйна вади Русия от битката в защита на климата

Военните действия в Украйна и санкциите на Запада вадят от битката срещу промените в климата четвъртия по големина замърсител в световен мащаб - Русия, пише в анализ Bloomberg. По данни на Carbon Atlas през 2020 г. емисиите от руската икономика са били в обем 1,577 млрд. тона въглероден диоксид. На първо място е Китай с 10,668 млрд. тона.

Източници на Bloomberg съобщават за отлагане на редица проекти за намаляване на въглеродните емисии от производители в Русия. Това поставя под въпрос заявката, която даде руският президент Владимир Путин, че страната му ще стане въглеродно неутрална до 2060 г. Руското издание "Комерсант" още през март коментира, че целите за намаляване на въглеродните емисии едва ли ще бъдат посрещнати.

Това ще има директен ефект върху климатичните усилия на Европа и амбициите за енергиен преход.

Разбира се, очакванията са, че заради войната с Украйна руската икономика ще се свие през 2022 година, което означава и намаляване на въглеродните емисии. Трудно е да се прецени как ще се отразят и санкциите, макар че прогнозите на Световната банка са за свиване на индустрията с 10% заради отговора на Запада за военните действия в съседната страна.

Тоест намалението на емисиите не е в резултат от устойчиво развитие, а бизнесът по-трудно ще може да изпълни целите за ограничаване на замърсяването, когато се върне по пътя на растежа.

Това всъщност е доста сериозна заплаха за руския бизнес - заради климатичните амбиции световните компании ще търсят все по-активно "зелени" суровини - с нисък въглероден отпечатък. ЕС пък се готви да налага допълнителни мита върху редица продукти, които идват от страни без зелени амбиции.

В Русия обаче развитието на зелената енергия, енергийната ефективност не е на дневен ред, коментира анализаторът Татяна Митрова от Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет. "Защо да инвестираш в енергийни спестявания, ако горивото е толкова евтино, а и в същото време нямаш достъп до енергийно-ефективни технологии", допълва тя.

Руската икономика разчита много на изкопаемите горива - въглищата и газът покриват около 58% от енергийните нужди на страната. Останалите източници в микса са ядрените и водните централи.

Източник: Bloomberg

Досега Русия имаше успех в намаляването на емисиите от производството на стомана и преработката на железните руди, които отговарят за около 6% от общите емисии на руската икономика. Компаниите в сектора похарчиха милиарди долари, за да приведат в норма старите заводи от съветско време, като много от тях разчитаха на чужди технологии и експретизи.

Но сега модернизацията на заводите е под въпрос заради санкциите, които налага Западът.

"Ако настоящата геополитическа ситуация и санкциите се запазят дълго време, това ще направи невъзможно използването на технологиите, нужни за проектите, чрез които да бъдат постигнати климатичните цели", коментира Александър Шевелев, изпълнителен директор на "Северстал", един от водещите руски производители на стомана. Той коментира още, че компанията му все пак ще опита да се придържа към плана да намали емисиите си с 10% до края на това десетилетие.

Подобна е ситуацията и за алуминиевата индустрия, която държи около 10% от световния пазар. "Русал", основният производител на алуминий в Русия, не е под санкции, но изпитва логистични проблеми при вноса на суровината за производството на алуминий. Заради войната в Украйна Австралия забрани износа на руда за Русия. Това поставя под въпрос планираните инвестиции в размер на 5 млрд. долара за модернизация на производството.

На този етап говорител на компанията коментира, че плановете за преустройство на четири от заводите в Сибир остават. "Възможни са някои предизвикателства, свързани с параметрите, но целите остават без промяна - модерни производствени мощности на мястото на построените по време на съветските времена", посочват от компанията.

Някои проекти се развиват въпреки войната и санкциите, посочва още Bloomberg. "Нориский никель" например събщи, че няма да отложи инвестицията от 4 млрд. долара за изграждане на сероочистки, която трябва да бъде финализирана през 2023 г. Това няма да намали емисиите въглероден диоксид, но ще намали замърсяването със серен диоксид в региона.