Прякото въздействие на войната на Русия в Украйна върху страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще остане управляемо през 2022 г. Рязкото покачване на цените на енергията и храните обаче ще свие още реалните доходи на домакинствата и ще намали частното потребление.
Това прогнозира Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw), който публикува последната си икономическа прогноза за Централна и Източна Европа, съобщава Emerging Europe.
В онези райони на Украйна, където няма бойни действия, икономиката на страната досега е изненадващо устойчива, допълват икономистите. Въпреки това очакванията са брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се свие с 38-45% през 2022 г.
При ескалация на конфликта и ако Европейският съюз (ЕС) наложи ембарго върху вноса на петрол и газ от Русия, вероятно ще има и лека рецесия в региона на Централна и Източна Европа.
В базовата прогноза на института, освен Украйна и Русия, се очаква спад на икономиката и в Беларус и Молдова. Босна и Херцеговина, Чехия, Естония, Унгария, Казахстан, Северна Македония и Словакия са изложени на риск икономиките им да се свият при развитие на отрицателния сценарий на wiiw.
За 11-те членки на ЕС от региона ситуацията не е чак толкова лоша, смятат икономистите. Техните икономики се очаква да нараснат средно с три процента тази година в базовия сценарий.
Икономиките на Украйна и Русия, от друга страна, ще пострадат тежко тази година, което също ще повлече надолу региона на Организацията на независимите държави (ОНД). Украйна ще загуби между една трета и половината от икономическата си продукция през 2022 г. Бюджетният дефицит вероятно ще нарасне до 25 процента от БВП и ще бъде покрит само със западна финансова помощ.
Засегнатите от войната региони, където икономиката е спряла, през последните години представляват 53 на сто от БВП, 43 на сто от промишленото производство и 34 на сто от селскостопанското производство на Украйна. Черноморските ѝ пристанища обработват 50 на сто от износа на страната.
Перспективата пред Украйна е мрачна и зависи от бъдещия ход на войната.
„Дори и при прекратяване на огъня и намирането на политическо решение, силно възстановяване е малко вероятно да започне до 2024 г., тъй като частните инвеститори вероятно няма да се върнат бързо в страната“, казва Василий Астров, старши икономист в института и водещ автор на прогнозата.
Управляемо въздействие
Прякото въздействие на войната върху повечето други страни в региона ще остане управляемо през 2022 г., се посочва в базовия сценарий. Загубите от търговията с Украйна и Русия (с изключение на енергийното ембарго) вероятно ще достигнат около 0,5% от БВП за повечето страни с изключение на Беларус.
Що се отнася до специфични индустрии, пряко ще бъде засегнат предимно автомобилният сектор, който е много важен за доста от членките на ЕС от Централна и Източна Европа, тъй като Украйна е важен доставчик на кабели и други компоненти.
Най-сериозният начин, по който войната в Украйна удря региона обаче, е чрез рязкото покачване на цените на енергията и храните, свиване на реалните доходи на домакинствата и намаляване на частното потребление. Поради това много правителства се чувстват принудени да противодействат на инфлацията, като използват ценови контрол, данъчни облекчения или други временни мерки.
„Ако има енергийно ембарго срещу Русия, инфлацията ще бъде двуцифрена в почти всички страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа“, казва Астров.
Дори и без ембарго няколко страни са настроени за големи увеличения на потребителските цени, включително 20% увеличение в Молдова, 15% в Беларус и 14% в България. Естония, Латвия, Литва, Полша и Сърбия също се готвят за двуцифрено увеличение в процентно изражение на цените през 2022 г., според прогнозата на wiiw.
10:57 | 14.09.22 г.