Руската икономика страда от санкциите, дори и Кремъл да не го признава

Два месеца след началото на войната в Украйна руските власти предприемат извънредни стъпки, за да се справят с икономическите санкции, налагани от Запада, пише Euronews. Досега руската армия може да се похвали с единични победи, но западните санкции вече започват да тежат реално върху страната.

В отговор на агресията в Украйна на Русия беше забранен достъпа до валутните резерви в чужбина, до ключови технологии и други рестриктивни действия. В отговор Кремъл предприе драстични мерки, за да се защити като например увеличаване на основната лихва до 20%, капиталов контрол и задължението на бизнеса да конвертира средствата си в рубли.

Това даде резултат и стойността на руската рубла се стабилизира, което позволи на Централната банка да намали основния лихвен процент. Руският президент Владимир Путин е категоричен, че страната ще устои на санкциите на Запада.

Американският министър на финансите Джанет Йелън обаче не е съгласна, че Москва е преодоляла проблемите. Според нея стойността на рублата се поддържа изкуствено с операции на Централната банка. "Руската икономика наистина страда от санкциите, които наложихме", смята тя.

Правителството прикрива реалността, коментира и Михаил Алексеев, преподавател по икономика в Университета в Индиана, която следи руската икономика от краха на СССР насам. Според него внимателен анализ показва, че санкциите имат ефект. През последния месец инфлацията в страната, измерена от "Росстат" достигна 17,3%, което е най-високото ниво от 2002 година насам.

Руснаците вече обръщат внимание на растящите цени в супермаркетите и това започва да става тема във все повече руски медии.

Някои от руските компании принудително затвориха заради липсата на компоненти. Според публикации дори и производителят на танкове в страната спира работа по тази причина. Затвори и "Автоваз", чиито мажоритарен собственик е френската Renault.

Много от веригите на доставки са прекъснати не само заради директни санкции, а и заради отказа на транспортни компании, сред които и Maersk, UPS и DHL, да работят с Русия.

В допълнение и западни компании се изтеглят от страната, което води и до ръст на безработицата. Според кметът на Москва Сергей Собянин заради излизането на западния бизнес в града ще бъдат загулени 200 хил. работни места.
Русия е изправена и пред исторически дифолт, което ще замрази достъпа ѝ до международните финансови пазари за години.

Така че, макар и бавно, санкциите срещу Русия имат ефект. Много икономисти призовават за повече търпение, за да се натрупа ефектът от тях. Например ограниченията, които наложи Западът на Русия заради анексирането на Крим през 2014 година се разгърнаха напълно след около година. Те увеличиха инфлацията и доведоха до спад на индустриалното производство, а съответно - ограничиха икономическия ръст на Русия. Ефектът им обаче беше ограничен, защото бяха ефективно наложени единствено от САЩ.

Сега обаче Русия се изправя пред все по-обединен отговор, макар че на този етап Европа не е наложила ограничения над петрола и природния газ - мярка, която би довела бързо до видими резултати. Според изчисления общият фронт на САЩ, Великобритания и ЕС срещу руския енергиен сектор би довел до срив на руската икономика и спад от около 20%.

ЕС забранява вноса на руски въглища от август и дискутира санкции срещу петрола, но засега няма единство в общността за действия срещу руския природен газ. По данни на Euronews всеки ден страните от общността превеждат около 800 млн. евро на Русия за газ и петрол.