Руска офанзива в Донбас, Западът снабдява Украйна с още оръжия

В сряда руските сили постигнаха частични успехи в настъплението си в източната част на украинския регион Донбас, докато западните държави предоставяха още повече оръжия на украинската армия.

В пристанищния град Мариупол в Донбас, обсаден от руските сили от края на февруари, останалите украински защитници предупредиха, че времето им изтича, и поискаха да бъдат евакуирани в трета страна заедно с ранените и цивилните, които се укриват в намаляващата територия под украински контрол. Русия настоява за безусловна капитулация и продължава да обстрелва с артилерия и въздушни удари украинските сили, които се намират предимно в обширния стоманодобивен завод „Азовсталь".

На фона на засилването на сраженията администрацията на американския президент Джо Байдън обмисля да изпрати още 800 млн. долара военна помощ на Украйна, за да засили защитата на страната срещу Русия. Предвижда се Байдън да предостави актуална информация за конфликта в четвъртък сутринта местно време, пише The WalL Street Journal.

Междувременно в рамките на поредната си ядрена вербална атака от началото на войната руският президент Владимир Путин наблюдаваше изстрелването на междуконтинентална балистична ракета, която според него ще принуди тези, които заплашват страната му, „да се замислят два пъти".

Генералният щаб на Украйна съобщи на брифинга си в сряда, че руските сили са се опитали да атакуват контролираната от украинците част на Донбас от север и северозапад, като артилерийският обстрел е бил последван от опити за откриване на слаби места в украинската отбрана по цялата фронтова линия.

След като през уикенда превзеха град Кременна и напреднаха към селата Торске и Зелена Долина, руските сили се прегрупират преди подновяването на настъплението към град Лиман, североизточно от Славянск, един от главните градове в контролирания от Украйна Донбас, добавят украинските военни. Руските сили навлязоха и в село Дибровне северно от Славянск, съобщиха военните.

Украйна подсилва частите си в района, като същевременно се опитва да контраатакува югоизточно от град Харков, в опит да прекъсне руските снабдителни линии и да отреже силите, които се струпват за основната част от офанзивата в град Изюм. Украинските сили разрушиха и язовир на река Оскол, което предизвика наводнения в района и направи пътищата и полетата непроходими за руската бронетехника - тактика, която украинските защитници успешно приложиха през март северозападно от столицата Киев.

Дни преди началото на войната на 24 февруари Путин призна независимостта на т.нар. Донецка и Луганска народни републики - двата региона, които бяха отнети от Украйна с руска помощ през 2014 г. Москва смята целия Донбас за територия на тези републики и - след като не успя да превземе Киев в първата фаза на войната - обяви „освобождаването" на Донбас за своя основна цел.

В сряда Украйна подкрепи призива на ООН за хуманитарно прекратяване на огъня по време на православния Великден през предстоящия уикенд, заявявайки, че това може да улесни евакуацията на цивилни от Мариупол и други градове.

Заместник министър-председателят на Украйна Ирина Верешчук написа в Telegram, че плановете за евакуация на цивилни от Мариупол са се провалили в сряда и в четвъртък ще бъде направен нов опит.

Въпреки че руските сили се изтеглиха от северните области Киев, Чернигов и Суми, след като претърпяха сериозни загуби, те продължават да окупират по-голямата част от южните украински области Херсон и Запорожие, както и голяма част от Харковска област. По данни на ООН войната е довела до разселването на 12 млн. души, или почти една трета от населението на страната преди войната.

Харков, вторият по население град в Украйна преди началото на войната, е подложен на ежедневни артилерийски обстрели, които превръщат много квартали в руини. „Агресорът се опитва да ни сплаши, да сломи духа ни - но няма да успее", заяви кметът на Харков Игор Терехов в сряда, като добави, че 1929 високи сгради в града са разрушени от руските атаки. „С всеки изминал ден обстрелите стават все по-мащабни и по-жестоки“.

Украински официални лица предупреждават, че завземането на Донбас е само междинна цел за Путин и че първоначалната му военна цел - унищожаването на Украйна като независима държава - не се е променила. Ако Москва успее да обкръжи и унищожи най-добрите украински части в Донбас, тя може да продължи напред и отново да се опита да превземе Киев, казват те.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в сряда, че Русия е предала на Украйна проект на документ с условията на Москва за мирно споразумение - последното развитие в безплодните до момента преговори, започнали през февруари.

„Топката е в тяхното поле, чакаме отговор", каза Песков пред репортери, без да съобщава подробности.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви пред репортери след среща с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в сряда, че не е получил руското предложение.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изпрати официални писма до мисиите на Русия и Украйна с искане за срещи с Путин и Зеленски в опит да се сложи край на войната.

През последните седмици разговорите са в застой, като и двете страни изчакват резултата от развоя на битката за Донбас. Въпреки че е постигнат напредък по отношение на стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО в замяна на международни гаранции за сигурност, Украйна се противопоставя на руските искания да признае отделянето на Крим и Донбас от страната или да се демилитаризира, твърдят преговарящите.

В сряда САЩ насочиха икономическите си мерки към още една руска банка, няколко десетки фирми, собственост на руски олигарх, включен в черния списък, и - за първи път - към фирма за добив на криптовалута, в нов пакет от санкции, които бележат нов етап в кампанията за натиск на Запада срещу Москва.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и министърът на финансите на Украйна Сергей Марченко напуснаха срещата на групата на 20-те най-големи икономики, като се присъединиха към други официални лица, които напуснаха залата, когато министърът на финансите на Русия започна да говори по видео конферентна връзка, твърдят запознати със случилото се.

Като признак на това, че Русия продължава да търпи тежки загуби в Украйна, включително сред висшите си офицери, руските медии съобщиха в сряда за смъртта на полковник Михаил Нагамов, командир на инженерно-сапьорния полк на Западния военен окръг. Междувременно „Медуза“, независимо руско издание, съобщи, че 37 моряци са загинали, а неизвестен брой са изчезнали в резултат на потъването миналата седмица на ракетния крайцер „Москва", флагман на руския Черноморски флот. Русия заяви, че е евакуирала целия екипаж, въпреки че оттогава няколко семейства на наборни моряци заявиха пред руски медии, че синовете им са загинали при нападението.

В Мариупол капитан Святослав Паломар, заместник-командирът на полк „Азов", който ръководи съпротивата там ,заяви във видеопослание, че украинските войски са готови да напуснат града с оръжие, като вземат със себе си ранените и мъртвите си, ако безопасността им бъде гарантирана от трета страна. Той заяви, че висши украински преговарящи са готови да дойдат в Мариупол, за да се срещнат с руските си колеги и да сключат такава сделка. Украинските сили в Мариупол няма да се предадат на Русия, добави той.

Успоредно с борбата за Донбас украинските и руските сили водят сражения в южната област Херсон, по-голямата част от която е окупирана от Москва. Украински официални лица твърдят, че окупационните власти там планират през следващия месец да проведат фалшив референдум за създаване на номинално независима „Херсонска народна република" по подобие на проруските региони в Донецк и Луганск.

В сряда неизвестен извършител уби един от малкото изявени проруски активисти в Херсон - Валерий Кулешов. Антон Геращенко, съветник на украинското министерство на вътрешните работи, написа в социалните мрежи, че Кулешов е сътрудничил на руските сили и е бил кандидат да стане началник на полицията в Херсон под руска власт.

В рамките на разгръщащата се битка за Донбас Украйна разполага с малка част от артилерията и бронетехниката, които Русия е разположила на фронтовата линия. Освен това Москва има огромно предимство в авиацията, като използва реактивни изтребители, хеликоптери и въоръжени безпилотни самолети. Ежедневно тя изстрелва десетки крилати ракети по цели в Донбас и в цялата страна, а слабата противовъздушна отбрана на Украйна успява да свали само няколко от тях.

Правителството на Украйна от месеци иска от западните си партньори да му доставят повече тежки оръжия, особено артилерия с голям обсег, танкове, широкообхватни системи за противовъздушна отбрана и самолети. САЩ и някои съюзници едва сега започват да откликват на тези искания, отстъпвайки от предишната политика на предоставяне предимно на преносими оръжия с малък обсег, като противотанкови ракети Javelin и NLAW и зенитни ракети Stinger.

„Ако през първата седмица на войната бяхме получили това, което получаваме днес, то щеше да бъде много по-полезно за Украйна и за каузата на свободата в Европа", каза Зеленски в обръщението си във вторник вечерта. „И ако сега получим това, което някои от нашите партньори планират да прехвърлят на Украйна през следващите седмици, то би помогнало за спасяването на живота на хиляди и хиляди хора“.

В сряда президентът Байдън заяви, че САЩ и техните съюзници работят за предоставянето на повече военни доставки за Украйна.

„Оръжия и боеприпаси постъпват ежедневно", заяви Байдън по време на среща с висши служители на американската отбрана в Белия дом.

Прессекретарят на Пентагона Джон Кърби заяви във вторник, че между осем и десет самолета с оръжия за Украйна кацат ежедневно на претоварни пунктове в Европа, откъдето оборудването се доставя в Украйна по шосе.

Администрацията на Байдън не е предоставила подробности за конкретното съдържание на новия пакет от 800 млн. долара военна помощ за Украйна, който може да бъде обявен по-късно тази седмица. Новата помощ ще се предостави седмица след като Байдън разреши по-ранен пакет от 800 млн. долара за въоръжение за Киев, който включваше за първи път тежка артилерия - 18 гаубици. За разлика от артилерийските оръдия от съветски модел в украинския арсенал, тези оръдия използват 155-милиметрови боеприпаси, които са много по-лесно достъпни на Запад.

Кърби заяви, че тези гаубици, както и 40 000 боеприпаса, ще бъдат в Украйна до няколко дни. 

Лидерите на Канада и Великобритания също обещаха да доставят на Украйна още артилерия. „Това ще се превърне в артилерийски конфликт, те се нуждаят от подкрепа с повече артилерия, именно това ще им предоставим", заяви британският министър-председател Борис Джонсън.

Междувременно в България, в последния ден от тридневната визита на украинския външен министър Дмитро Кулеба, се очаква именно предложението за предоставяне на военна помощ да бъде главната тема на заседанието на Народното събрание. Две подобни предложения са внесени от „Демократична България“ и ГЕРБ, а в сряда ресорната парламентарна комисия прие изменено предложение на „Продължаваме промяната“, с което да се даде мандат на правителството за осигуряването на „техническа помощ за защитни цели" на Украйна според възможностите на България. Обсъжда се подпомагане с каски и бронежилетки. Сега въпросът остава за пленарна зала, където от ГЕРБ обявиха, че биха подкрепили военна помощ за Украйна.