Забраната за внос на въглища е най-малката възможна санкция в енергийния сектор, която може да бъде наложена на Русия. В съчетание с другите мерки, които ще бъдат включени в новия, вече пети пакет от санкции на Европейския съюз, загубите за военната машина на руския президент Владимир Путин няма да са незначителни.
Въпреки това предложеното от Европейската комисия остава далеч под очакванията на Украйна, някои правителства от Източна Европа и част от българската общественост. Ако държавите членки одобрят пакета, Путин ще запази най-важния си засега източник на доходи - износа на петрол и газ за Европа.
Председателят на ЕК Фон дер Лайен представи пакета като отговор на предполагаемите руски военни престъпления в Буча. Но очевидно има и други фактори, които от самото начало влияят на европейската политика в този конфликт на века: разногласия между държавите членки, минимизиране на собствените щети, възможности за ескалиране в бъдещите кръгове на санкциите.
Това е разумно държавническо поведение, колкото и да е трудно да се понасят кадрите от зоната на военните действия. Ембаргото върху петрола и газа няма да спре Путин веднага, неговите (военни) резерви са големи. Важно е ЕС да стане независим от Русия възможно най-скоро. Но трябва да го прави поетапно и с цел винаги да отслабва Путин повече от себе си. Този конфликт може да продължи дълго, може би години, и ще бъде безмилостен.
Икономическият разум и моралът са само привидно непримирими по въпроса за енергийното ембарго. Точно както аргументите срещу незабавното спиране на доставките са неморални (на карта са поставени и работните места и икономическият живот), така и мотивите на поддръжниците на ембаргото не са „просто" емоционални и неразумни.
Мнозина също грешат, когато разделят европейския конфликт на съвестта на емоционална болка, от една страна, и принудата да „мислим рационално и да преценяваме нещата", от друга.
Най-късно от Буча насам решаващият въпрос вече не е дали България, Германия и ЕС може да си позволят да поемат последствията от ембарго върху петрола и газа от Русия. Въпросът е по-скоро дали можем да си позволим да не го направим.
Ясно е – Европа не трябва да продължава да финансира военната машина на Путин, не на последното място и защото излага на риск международната си репутация, а оттам и икономическото си благосъстояние. Ценностите винаги имат икономическо измерение и затова етикетът „Произведено в ЕС" може да се превърне в стигма. Всеки, който вярва, че колебанията на България след войната ще бъдат забравени бързо, все още не е разбрал хода на днешното време.
Това, което наистина има значение в момента, са доставките на оръжие. Надяваме се, че идеята, че Украйна така или иначе ще загуби войната, вече е изчезнала и от съзнанието на София, Берлин и Брюксел. Западът отказва на Украйна сигурността на НАТО. Но поне тежките оръжия, от които страната се нуждае, трябва да бъдат доставени, колкото се може повече и по-бързо. В момента Украйна държи фронта, който отделя Европа от варварството.