Руският кредитор „Газпромбанк“ АД успява да избегне по-строги санкции от Запада, пред които е изправена Русия за инвазията си в Украйна. Планът на руския президент Владимир Путин да накара чуждестранните купувачи на природен газ да плащат на Москва с рубли, за да поддържат доставките на „синьо гориво“, показва защо всъщност е така, пише Bloomberg.
По-рано в четвъртък Путин подписа заповед, с която инструктира чуждестранните купувачи да откриват специални сметки в контролираната от Москва „Газпромбанк“, за да позволят замяната на чуждестранна валута с рубли за сетълмент.
Този ход укрепва централната роля на „Газпромбанк“ при доставките на важен енергиен източник за държави, включително Германия и Италия, и предпазва третия по големина кредитор в Русия от най-суровите санкции, дори когато Европейският съюз (ЕС) и неговите съюзници се стремят да изолират финансовата индустрия на страната.
Седем руски банки бяха забранени от международната банкова система SWIFT по-рано този месец, но тук се забелязва отсъствието на две компании: „Сбербанк“ и „Газпромбанк“.
Западните съюзници се съгласиха преди месеци, докато планираха как да отговорят на всяка руска инвазия в Украйна, да пропуснат в санкционирането си „Газпромбанк“ като част от решението за предпазване на енергийните трансакции от ограничителните мерки.
Няколко страни, включително Германия, продължават да се противопоставят на усилията за разширяване на обхвата на санкциите в енергийния сектор на Русия.
Планът за укрепване на руската рубла може да се окаже и начин да се гарантира, че досегашното положение ще се запази. Миналата седмица Великобритания обяви замразяване на активите на „Газпромбанк“, след като Лондон засили руските санкции. Трябва да се има предвид обаче, че Великобритания получава само около 4% от своя газ от Русия, в сравнение с около 50% при Германия.
Може би планът за разплащане в рубли означава, че „Русия иска да заяви ясно на Европа, че докато „Газпромбанк“ не бъде санкционирана и плащането се извършва по сметката на „Газпром“ в същата банка, газът ще продължи да тече към Европа“, коментира Катя Яфимава, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания.