Администрацията на американския президент Джо Байдън беше гласoвита в защитата на това, което нарича „базиран на правила международен ред“, но няма такова нещо. Обхващащо земята пространство за сигурност, управлявано от глобални правила или няколко ключови държави, не съществува, както би трябвало да ни напомня войната в Украйна.
Също така няма „глобална заплаха“, пред която са изправени еднакво всички държави, а по-скоро регионални ревизионистки сили, заплашващи близките им държави. Временните регионални равновесия със собствена динамика на силата са диктувани от местни исторически противопоставяния. Те са нестабилни и податливи на войни. Те изискват постоянно внимание и управление, пише за Wall Street Journal Джакъб Гриджиъл, професор в Католическия университет на Америка и гостуващ сътрудник на Hoover Institution.
През последните три десетилетия този тип регионален ред – в Европа, Близкия изток и Азия – беше относително стабилен и местните противопоставяния бяха потиснати. Така се създаде впечатление за световен ред. Либералите виждаха тази глобална стабилност като продукт на международни правила, нарастващ брой демокрации и по-голяма международна търговия – „ред, основан на правила“, подсилен от демокрации и търговски мир. Реалистите виждаха световен ред, гарантиран от грубо равновесие между великите сили - САЩ, Русия и Китай – в който ядрените оръжия са ефективен умиротворяващ изравнител.
И двете визии за световния ред поставят твърде много акцент върху глобалния характер на тази стабилност. Ако погледнем на света през призмата на регионалния ред, картината е по-тревожна.
Войните на Русия в Грузия през 2008 г. и Украйна след 2014 г., както и действията на Иран в Ирак, Йемен и Сирия, а също и военната експанзия на Китай в Азия, бяха признаци за нарастваща местна нестабилност. Но досега това бяха пробни тласъци, провеждани от колебливи ревизионистки страни и обуздавани от американската сила. Войната на Русия в Украйна е първата пълномащабна военна офанзива, която има за цел да промени драстично местния баланс на силите. Русия се стреми да бъде ключовата сила в Европа и за това трябва да доминира в Украйна.
Регионалният ред по места е крехък по две причини. Първо, военната сила е по-вероятно да се използва в местни спорове, отколкото в такива между отдалечени съперници. Залозите са високи за местните страни, но възприеманите рискове са ограничени. Една ревизионистка сила вероятно ще преследва целите си, като завладяване на чужда територия или контрол върху политическия живот на съседна държава, повече чрез война, отколкото чрез преговори. Но мишените на ревизионистката сила няма да приемат враждебно поглъщане без битка. В крайна сметка и двете страни се интересуват по-малко от предотвратяването на войната, отколкото от това да я направят използваема за техните собствени цели. Войната е трайна регионална реалност.
САЩ са склонни да възприемат стабилността като широка цел на своята голяма стратегия. Както каза президентът Байдън, целта е „да се стремим да предотвратяваме“ Третата световна война. Но регионалните ревизионисти в Евразия не се страхуват да тестват собствените си предели, за да разширят влиянието си. Държавите, които заплашват, също ще изберат войната пред подчинението, регионалните безредици пред загубената независимост. САЩ ще трябва да измислят как да „плуват“ сред, и дори да приемат, нестабилността и войната в региони, които са важни за националните им интереси.
04:52 | 14.09.22 г.