Молдова иска помощ, за да се задържи на крака след руското нахлуване в Украйна

Стотици хиляди украински бежанци, които търсят безопасност в границите на Молдова от руските въздушни удари и артилерийски обстрел, се насочват към територията на страната всеки ден. Молдова е изправена пред драматична заплаха за стабилността си, предупреди външният министър на страната в момент, когато сътресенията от нахлуването на Москва отекват в региона, пише Financial Times.

Най-бедният съсед на Украйна е приел най-големия брой бежанци от войната на човек от населението, което подлага на голям натиск икономиката му, а заради ролята му на необвързана, неутрална страна с отцепническа област, в която се намират 1500 руски военни, западни ръководители се притесняват, че страната може да бъде засегната от разширено нападение на Москва.

„Ние сме най-крехкият съсед на Украйна…, нуждаем се от помощ, за да се задържим на крака“, коментира Нику Попеску, външен министър на страната, в интервю за FT. „Войната е голям проблем за Молдова…, никой няма интерес Молдова да не може да поддържа настоящата си политическа и социалноикономическа стабилност. А рисковете са доста високи“, допълва той.

Бившата съветска страна, която се намира между Украйна и Румъния, не е член на ЕС или НАТО, въпреки че неотдавна кандидатства за членство в съюза. Приднестровието, малка отцепническа област по източната граница с Украйна, от 1992 г. е контролирана от подкрепяни от Русия сепаратисти.

Една от целите на нашествието на Русия в Украйна, което напредва значително в южната част на страната, е овладяването на ключовото черноморско пристанище Одеса, съобщават представители на западното разузнаване. По този начин ще бъде отрязан достъпът на Украйна към морето със създаването на сухопътен коридор от Приднестровието на запад към контролирания от Русия Донбас на изток.

„Трябва да сме готови за всяко възможно преливане“, каза Попеску в отговор на въпрос за заплахата от Приднестровието за Украйна и самата Молдова. Приднестровието е смятано от Кишинев и от ООН за част от Молдова.

„Ако районът на активни сражения се доближи, това разширява експоненциално пълния спектър от рискове за нас, включително рисковете в областта на сигурността“, посочи Попеску. „Колкото повече се доближават бойните действия, толкова по-лошо става. Всички се надяваме, че в Одеса в крайна сметка няма да се водят активни сражения“, допълни той.

Русия подложи на обстрел покрайнините на Одеса за първи път от началото на войната в понеделник. Войските ѝ все още не успяват на установят контрол над Миколаев, град източно от Одеса, а руският военноморски флот има редица военнослужещи край бреговете на града, които са в готовност да стъпят на брега.

„Ако Миколаев падне, може да видим настъпление към Одеса“, коментира високопоставен представител на НАТО. „А ако Одеса падне, трябва да отправим поглед към Приднестровието и Молдова. Рискът там е по-голям, отколкото изглежда в момента“, допълва той.

Попеску заяви, че Кишинев все още не е засякъл конкретна подготовка за военни действия в Приднестровието, но правителството се подготвя за всякакви възможности.

Най-неотложното предизвикателство пред Молдова е да се приспособи към огромния приток на бежанци, които бягат от боевете.

До момента 360 хил. бежанци от Украйна са преминали през границите ѝ, а приблизително една трета от тях са останали в страната. Това означава, че днес около 4% от населението ѝ са бежанци и 12 на сто от младите хора в Молдова.

„Ангажирани сме да превърнем Молдова в безопасно място, където хората може да намерят сигурност, спокойствие и достойнство“, каза Попеску. „Но представете си какво означава това за нашата здравна, образователна система, полицията, управлението на границите ни… всичко това само за три седмици“, допълни той.

Близо 80 на сто от бежанците живеят в 50 хил. частни жилища, предоставени от доброволци. Останалите се намират в бежански центрове. Но Попеску каза, че възможностите на страната да приема нови бежанци са близо до изчерпване.

„Нямаме палаткови лагери, което би било трагично. Но всички бъдещи вълни от бежанци ще бъдат много по-драматични. Не можем да приемем още 30 хил. или 50 хил. души, какво остава за 100 хил.", предупреди Попеску. „Не искаме да се озовем в положение да имаме бежански лагери в Европа през 21-и век при минусови температури“, допълни той.

„Но молдовската държава се нуждае от помощ. Страната е сериозно засегната от войната…, тя се нуждае от значителна финансова подкрепа, която да ни помогне да поддържаме социално-икономическа стабилност за всички“, отбеляза външният министър.

Наред с притока на бежанци войната отрязва и достъпа на Молдова до обичайните ѝ канали за внос през Украйна и Черно море, както и за износ към Русия, Беларус и Украйна. Алтернативните пътища и доставчици са по-скъпи, а това увеличава още повече растящите разходи, задълбочени от кризата с предлагането на енергия, която започна тази зима.

Кишинев води преговори с МВФ и международни донори, „за да минимизира икономическите последици от войната“, каза Попеску. Донорска конференция, организирана от Германия на 5 април, трябва да осигури още финансова подкрепа.

В понеделник главният дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви, че съюзът е обещал, че ще предостави цялата необходима помощ на Молдова, за да се справи с предизвикателното положение.

„Съществуващият до момента военен, дипломатически социален пейзаж се промени за всички“, каза Попеску. „Няма връщане към нормалното за целия континент. Насочваме се към изгубено десетилетие… за тази част от света“, допълни той.