Проведеният през уикенда руски въздушен удар по украински военен тренировъчен център в близост до полската граница ясно показа опасностите, които крие стремежът на Запада да окаже оръжейна подкрепа на Киев, като същевременно избягва пряк конфликт с ядрения противник.
При въздушния удар в съоръжението в Яворив на по-малко от 15 км от полската граница рано в неделя, далеч на запад от мястото, където е съсредоточен конфликтът, бяха убити 35 души. Ударът се случи един ден, след като Москва предупреди Запада, че ще разглежда доставките на оръжие за Украйна като легитимни цели. Във военното училище там са се обучавали и военни от НАТО преди началото на военния конфликт.
Ракетната атака разтревожи населението в съседния граничен регион на Полша. „Войната никога досега не е била толкова близо до нас", казва в неделя пред полската телевизия жител на Корчова. "Чух експлозиите."
Друга жена съобщи, че прозорците ѝ са потреперили. „Беше като земетресение". Жител на Пржемисъл разказва за нервното си настроение в интервю за вестник Gazeta Wyborcza.
Голяма част от военната помощ от Запада - един от най-големите трансфери на оръжия в историята - преминава през Полша в Западна Украйна, което е част от тънката граница, по която САЩ и техните съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) вървят между военната помощ за Украйна и предоставянето на войски или налагането на забранена за полети зона, за която Украйна настоява.
Разширяването на руската агресия до цел в близост до Полша също така увеличава риска от навлизане на войната на територията на НАТО, за което САЩ предупредиха, че ще се третира като нападение срещу алианса. Всеки удар по Полша ще доведе до „пълната мощ на алианса на НАТО в отговор на него", заяви Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, в интервю в неделя за предаването Face the Nation на CBS News.
Руското министерство на отбраната заяви, че предстоят още нападения, насочени към линиите за доставки и чуждестранните наемници, подкрепящи Украйна. Късно в неделя Русия официално потвърди за нападението над базата. Говорител на руското министерство на отбраната заяви, че „до 180 чуждестранни наемници" са били убити при нападението срещу учебния център. Преди това Украйна съобщи, че при нападението са загинали 35 души, а 134 са били ранени. Освен това са унищожени много оръжия, доставени от чужди държави, заяви руската страна. Русия ще продължи да атакува чуждестранните наемници. Въоръжението, доставяно на Украйна от САЩ и европейските им съюзници - особено противотанковите и зенитните оръжия - играе важна роля за спирането на напредъка на руските сухопътни войски, които претърпяха тежки загуби на север, докато се опитваха да обкръжат украинската столица Киев.
Но украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че само военната помощ може да се окаже недостатъчна, за да може Украйна да отблъсне руската инвазия, и все по-настойчиво призовава за създаване на зона, забранена за полети, която да защитава доставките, влизащи в страната, и бежанците, бягащи към съседните страни.
САЩ и европейските им съюзници заявиха, че забранена за полети зона, която включва военновъздушните сили на други държави, рискува да доведе до ескалация на конфликта, тъй като би била ефективна само ако има възможност да възпира руски самолети. Миналата седмица САЩ също така отказаха да подкрепят полския план за предоставяне на САЩ на бойни самолети МиГ-29 съветско производство, след като САЩ бяха повдигнали въпроса за перспективата Полша да достави самолетите директно на Украйна.
И докато Западът помага на Украйна, Русия е поискала от Китай военно оборудване и друга помощ за военните си усилия, твърдят американски служители, които не уточняват какво точно е поискала Русия.
Новината за искането на руския президент Владимир Путин за помощ от Пекин, съобщена първо от Washington Post, се случва в момент, в който Съливан заминава за Рим, за да се срещне с високопоставен китайски служител и да обсъди Украйна. Срещата ще е с китайския посланик в Италия Ян Цзечи. Съветникът по националната сигурност на САЩ предупреди дистанционно китайското правителство за сериозните последици, ако Китай помогне на Русия да заобиколи международните санкции. Руското искане за подкрепа с оръжие от Китай породи опасения в Белия дом, че Пекин може да подкопае усилията на Запада да помогне на украинските сили да защитят страната си. Съливан ще изложи американските опасения, като същевременно ще изясни последствията и нарастващата международна изолация на Китай, каза той.
А зам.-държавния секретар на Съединените щати Уенди Шърман, твърди, че санкциите вече дават резултат. „Натискът започва да дава известен ефект. Виждаме някои знаци на желание за истински, сериозни преговори," казва Шърман пред Fox News. По думите ѝ обаче руският президент Владимир Путин е готов да "унищожи Украйна".
Междувременно според информация в медиите Рамзан Кадиров, лидер на руската република Чечения, е заминал за Украйна. Чеченският телевизионен канал "Грозни" публикува в канала си в Telegram видеоклип, за който се твърди, че показва Кадиров в затъмнена стая. Според информацията той разговаря с чеченски войници за военна операция, проведена на седем километра от украинската столица Киев. Остава неясно къде и кога се е състояла срещата. Кадиров е смятан за близък съюзник на руския президент Владимир Путин.
По-късно самият Кадиров потвърди в Telegram, че „наскоро е бил на 20 км от Киев“. И завършва със съобщението, че ще „внесе интрига“: „А може би вече сме в Киев и просто чакаме нужната команда? Ние сме в ежеминутна готовност. По волята на Всевишния. Нека възтържествува справедливостта“, казва Кадиров.
А по последна руска информация анексираният от Русия Кримски полуостров и Донбас в Източна Украйна сега вече са свързани със сухопътен коридор. За това информира вицепремиерът на кримското правителство Георги Мурадов пред руската държавна агенция „Риа Новости“ в понеделник. „Автомобилният път от Крим до Мариупол е взет под контрол", цитира „Риа Новости“ думите на Мурадов. Няма потвърждение за това от страна на Украйна.
Според Мурадов това може да помогне за снабдяването на хората в Донецка област с хуманитарни стоки. В същото време, според Киев, руските войски са блокирали конвой с помощи за обсадения пристанищен град Мариупол в Донецка област в неделя.
Наблюдателите предполагат, че една от целите на руската агресивна война в Украйна е сухопътен коридор от сепаратистките райони в Източна Украйна, граничещи с Русия, до Кримския полуостров.
А междувременно в редовното си видео обръщение украинският президент Зеленски отново призова за създаване на забранена за полети зона след тежката руска ракетна атака срещу военната база близо до полската граница. В късното си видеообръщение в неделя той заяви, че ясно е информирал западните правителства за заплахата за базата, която е център на сътрудничество между украинските сили и НАТО. Фактът, че само на 25 километра от полската граница са загинали 35 души и са ранени 134, е „черен ден", каза той. Било „само въпрос на време" руски ракети да ударят и територията на НАТО. Военните експерти смятат, че е малко вероятно създаването на забранена за полети зона да доведе до ядрена конфронтация между НАТО и Русия. Украинският президент смята организирането на среща на държавните глави на двете страни за важна задача в преговорите между Украйна и Русия.
„Нашата делегация има ясна задача - да направи всичко възможно, за да се състои срещата на президентите", заяви Зеленски във видеообръщение, публикувано в нощта срещу понеделник. Той бил сигурен, че всички чакат тази среща. „Това е труден път, но е необходим за получаването на ефективни гаранции“, добави той.
А междувременно според Financial Times Европейският съюз готви нова серия от санкции, този път персонално срещу Роман Абрамович и още 14 човека. Според Financial Times сред обсъжданите мерки са и наказания срещу руски държавни предприятия, забрана на вноса на желязо и сателитна продукция и на нови инвестиционни проекти.
А междувременно руска православна църква в Амстердам обяви, че ще се отдели от Московската патриаршия. Това е първият известен случай на базирана на Запад православна църква, която прекъсва връзките си с Москва заради инвазията в Украйна.
„Свещениците единодушно обявиха, че вече не е възможно да функционират в рамките на Московската патриаршия и да осигуряват духовно безопасна среда за нашите вярващи“, се казва в изявление на духовенството, публикувано на уебсайта му. "Това решение е изключително болезнено и трудно за всички засегнати“, поясняват от De Re Militari.
В изявлението се казва, че руската православна енория „Свети Николай Мирликийски“ е поискала от руския архиепископ на епархията на Нидерландия, който се намира в Хага, да предостави на църквата „канонично прекратяване“. Духовенството на енорията е поискало да се присъедини към Вселенската Константинополска патриаршия, разглеждана като съперник на Руската православна църква.
Позицията на руския патриарх Кирил относно войната в Украйна доведе до безпокойство сред някои руски православни свещеници, които възразяват срещу нахлуването в страна, често наричана в религиозните кръгове „братска нация“. А над 280 руски православни свещеници и църковни служители от цял свят подписаха отворено писмо, в което изразяват противопоставянето си на руската инвазия в Украйна. В него се казва, че тези, които са дали „убийствени заповеди“, очакват „вечни мъки“.
03:11 | 14.09.22 г.