Бежанската вълна от Украйна поставя под натиск европейската солидарност

Приливът на хора от Украйна, които бягат от войната и търсят убежище в съседни страни от Европейски съюз (ЕС), бързо се превръща в най-голямата вълна на миграция в Европа след Втората световна война. Заради наплива по границите започват да се появяват пукнатини в солидарността на региона на Централна и Източна Европа, пише Bloomberg.

Малко повече от две седмици след инвазията 2,5 млн. души са избягали от Украйна, според данни на Върховния комисар на ООН за бежанците. Броят им - огромното мнозинство от които отиват в страни от региона, може да достигне 4 млн. души до няколко дни. Това би съответствало на най-високата обща прогноза за мигрантите, направена от ООН преди Русия да нападне страната на 24 февруари, посочва информационната агенция.

„Никога не сме били в такава ситуация“, коментира президентът на Полша Анджей Дуда в в четвъртък по време на брифинг с вицепрезидента на САЩ Камала Харис. "Опитваме се да се справим с това, но ако не получим международна помощ, това може да се окаже хуманитарна катастрофа“, допълни той тогава.

След като лидерите на ЕС се срещнаха край Париж, за да обсъдят последиците от войната, миграционната криза се очертава като един от най-разединяващите елементи.

Полша, със своето общо културно наследство и силна украинска общност, поема най-голямата тежест на вълната. Повече от 1,5 млн. души, или около 60% от общия брой на украинците, напуснали страната, са пристигнали в страната към петък.

Бежанците се посрещат с топла подкрепа, но големият брой на новодошлите започва да тежи върху ресурсите, които източноевропейските нации трябва вложат в грижа за тях. В полския град Пшемисл близо до границата с Украйна местата, в които могат да се приемат бежанци от Украйна, са пред изчерпване. Новопристигналите са принудени да намират подслон другаде, каза тази седмица кметът Войчех Бакун.

Джо Инглиш, говорител на Детския фонд на ООН, УНИЦЕФ, коментира в интервю, след като посети Пшемисл, че „числата за броя хора, преминаващи границата, са стряскащи“. „Има две различни групи: едната има ясна представа къде отива и има семейство или приятели, с които да остане; другите са жени и деца без ясна представа. И те предизвикват най-голяма загриженост“, допълва той.

Много бежанци се насочват към близките до границата градове, където свободните легла бързо свършват. Във Варшава например три конферентни центъра са вече пълни с хора, което принуди доброволците да насочват пристигащите към най-големия изложбен център в Полша, който е на 20 километра от центъра.

Недостигът не е само в местата за спане. Полските организатори регистрират недостиг на прибори за еднократна употреба, завивки, санитарни принадлежности.

Словакия, също гранична с Украйна страна с население от само 5,5 млн. души, преживява най-голямата миграционна криза в своята история с приток от над 176 хил. души. Засега властите се справят с помощта на неправителствени организации и центрове за посрещане на границата.

„Ако повече хора от Централна и Източна Украйна тръгнат насам, съществува голям риск словашкият капацитет да стане недостатъчен“, коментира Андреа Найвиртова, директор на хуманитарната организация „Хора в нужда“.

Румъния, която също има обща граница с Украйна, е приела около 364 хил. мигранти. Повечето обаче се придвижват транзитно, за да стигнат до други европейски страни на запад. Молдова, която не е член на ЕС, също приема огромен поток от хора за мащабите си и вече поиска помощ от блока.

За Източна Европа това е мощен контраст с бежанската криза от 2015-2016 г., когато над 1 млн. души се опитаха да избягат от войната в Сирия. Пристигането на предимно мюсюлманското население от близкоизточната страна предизвика реакция от крайнодесни и антиимиграционни политически групи. Страни като Полша и Унгария отказаха да ги приемат, което предизвика напрежение в ЕС.

Унгарският премиер Виктор Орбан вече отвори страната за украинци, повечето от които са християни. Това предизвика обвинения в дискриминация, особено от чуждестранни граждани на африканските страни, които също бягат от Украйна (предимно студенти). Много от тях казват, че са третирани грубо по границите и им се отказва право на влизане в страните от Източна Европа в ЕС.

Унгария, която облекчи миграционните правила заради войната в Украйна, е приела повече от 225 хил. души – или около 2% от местното население на страната. Неправителствени организации запълват празнината на фона на критиките, че правителството на Орбан бавно предлага подкрепа за хората.

Полският министър-председател Матеуш Моравицки посочи, че ЕС ще се изправи пред избор да разреши системно проблема, като определи бежанската вълна от Украйна като тест за „моралната сила на Европа“. Политиците във Варшава настояват за финансова помощ.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви този месец „първи транш“ от 500 млн. евро за справяне с кризата.

И макар източните държави от ЕС да се изправят срещу първоначалната вълна, те вероятно няма да поемат цялата тежест. Министърът на вътрешните работи на Германия Нанси Фезер каза в петък, че над 110 хил. бежанци от Украйна вече са пристигнали в страната и се очакват още десетки хиляди хора.

Във Варшава автобуси и микробуси с германски номера качват цели групи хора и ги превозват към Германия. Украински мигрант, който се представя само като Виталий, казва, че е пристигнал още през януари и заминава на запад със семейството си.