Украйна се сблъсква с нова вълна от нападения, насочени към населените места

Руските сили засилиха ударите в цяла Украйна, като се насочиха към столицата Киев и втория по големина град в страната Харков, убивайки десетки цивилни и прекъсвайки усилията за евакуация.

След като отблъсна първоначалната руска офанзива, сега Украйна се подготвя за втора вълна руски атаки, насочени към големи населени места в страната, заяви съветникът по националната сигурност на Украйна Олексий Данилов в публикация в социалните мрежи в неделя, цитиран от Wall Street Journal.

По думите му руският план е да се обкръжат украинските сили и „да се създаде ситуация на хуманитарна катастрофа за цивилното население“.

Официални лица в Харков съобщиха, че няколко цивилни граждани са загинали, след като руска многоцелева ракетна система „Град" е обстрелвала опашка пред магазин за хранителни стоки. Снимки от мястото на инцидента показват най-малко пет тела и ивици кръв върху снега. Руските въздушни удари поразиха местната телевизионна станция, прекъсвайки излъчването, както и няколко жилищни квартала и правителствени сгради. Представители на Харков заявиха, че два руски самолета-бомбардировачи са били свалени над града, като предоставиха кадри в потвърждение на твърденията си.

В околностите на Киев руските сили водят тежки боеве с украинските сили северозападно от столицата, като завземат части от град Ирпин. Докато хиляди цивилни се изнасят от Ирпин, руски обстрел на пътя за евакуация уби осем души, съобщиха местните власти. „Ще защитаваме Киев на всяка цена", заяви кметът Виталий Кличко, докато посещаваше отбраната на града в неделя. „Столицата на Украйна днес е аванпост на свободата за цяла Европа“.

За втори пореден ден руският обстрел наруши планираната евакуация на около 200 000 цивилни от югоизточния град Мариупол, съобщиха от Киев. Очакваше се цивилните да започнат да напускат Мариупол и близката Волноваха в събота в рамките на споразумение, наблюдавано от Международния комитет на Червения кръст, което трябваше да бъде тест за подобни хуманитарни коридори от други украински градове.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви в неделя, че е „видял много достоверни съобщения за умишлени нападения срещу цивилни граждани, което би представлявало военно престъпление".

Украинските и руските преговарящи трябва да се срещнат за третия кръг от преговорите за прекратяване на огъня в понеделник, въпреки че шансовете за пробив са несигурни, тъй като Кремъл сигнализира за решимостта си да продължи войната.

Бежанци от Украйна на границата с Полша 

Споразуменията, постигнати от украинските и руските преговарящи на предишния кръг от разговори в четвъртък, за отваряне на хуманитарни коридори за бягащите цивилни, все още не са изпълнени.

Във видеообръщение в неделя украинският президент Володимир Зеленски отново призова САЩ и съюзниците им да наложат забранена за полети зона над Украйна - нещо, което НАТО твърди, че няма да направи - или да предоставят на украинските военновъздушни сили повече изтребители. „Ако не направите това, ако поне не ни дадете самолети, за да можем да се защитаваме, има само един извод: Вие също искате да ни убивате бавно", каза той.

Блинкен заяви, че правителството на САЩ активно търси начини да отговори на искането на Украйна за бойни самолети и да попълни арсенала на Полша, ако тя предаде самолети от съветската епоха на обсадената си съседка. Той също така заяви, че САЩ разговарят с европейските си партньори за перспективата за забрана на вноса на руски петрол.

Френският президент Еманюел Макрон, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и израелският министър-председател Нафтали Бенет участваха в разговори с руския президент Владимир Путин през последните дни. В събота Бенет се срещна с Путин, обади се на Зеленски, а след това се срещна с германския канцлер Олаф Шолц.

В неделя Путин каза на Ердоган, че Москва ще спре офанзивата си, „само ако Киев прекрати военните действия и изпълни добре известните искания на Русия", според съобщението на Кремъл за разговора. Путин заяви, че очаква украинските преговарящи в понеделник да възприемат по-конструктивен подход, който да отчита „възникващите реалности". В началото на войната Путин заяви, че се стреми да „демилитаризира" Украйна и да сложи край на обвързването ѝ със Запада. По-късно той заяви, че Украйна трябва да признае анексирането на нейния полуостров Крим от Русия през 2014 г.

В неделя Путин разговаря и с Макрон, като отново обвини Киев за неуспешната евакуация на цивилни от Мариупол според отчета на Кремъл за разговора. Без да предоставя доказателства, той заяви, че прекратяването на огъня е било уловка от страна на Украйна „за натрупване на сили и средства в техните позиции", според Кремъл.

Путин и Макрон говориха дълго за осигуряването на безопасността на атомните електроцентрали в Украйна, след като в петък руски обстрел в Южна Украйна предизвика пожар в най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Путин заяви, че по принцип е готов да проведе тристранна среща между Русия, Украйна и Международната агенция за атомна енергия чрез видеовръзка или в трета държава.

Той заяви, че руските войски в сътрудничество с украинския персонал работят за осигуряване на нормална работа и че фоновата радиоактивност остава на нормални нива. „Физическата и ядрената безопасност на централата е добре защитена", се казва в съобщението на Кремъл.

В неделя ядрената агенция на ООН съобщи, че персоналът на атомната електроцентрала вече е подчинен на командващия руските сили там и че каналите за комуникация между централата и украинския ядрен регулатор са били рязко намалени. 

„Изключително съм обезпокоен от тези събития", заяви генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси. „За да могат да експлоатират централата безопасно и сигурно, ръководството и персоналът трябва да имат възможност да изпълняват жизненоважните си задължения в стабилни условия, без неоправдана външна намеса или натиск“.

Междувременно украинците в окупираните от Москва райони излязоха на нови протести в неделя с искане руските сили да се изтеглят.

В Херсон, единствената регионална столица, която Русия е завладяла, откакто започна войната срещу Украйна на 24 февруари, хиляди хора излязоха на третия ден от протестите срещу окупацията, развявайки украински знамена. Други подобни митинги се проведоха в неделя в градовете Нова Каховка и Каланчак в Херсонска област. Руските сили в Нова Каховка стреляха със залпове във въздуха и хвърляха осветителни гранати в тълпата, докато местните жители скандираха „Вървете си у дома!".

В Русия хиляди хора излязоха в десетки градове на протест срещу войната, като това бяха най-масовите демонстрации досега от ежедневните митинги, които се провеждат от началото на инвазията.

Руската полиция е задържала повече от 13 000 души от началото на протестите миналия месец. Кремъл забрани Facebook и Twitter и закри независими медии, за да заглуши несъгласието с военните операции.

На брифинг в неделя говорителят на руските военни генерал-майор Игор Конашенков заяви, че руските сили продължават да напредват към Мариупол.

От кметството на Мариупол съобщиха, че градът на Азовско море в момента е без вода, електричество и мобилни телефонни услуги.

Генерал-майор Конашенков заяви, че Русия е атакувала украинските военни летища в Староконстантинов и Виница и че Русия е унищожила почти всички украински военни самолети.

Той твърди, че по време на конфликта украински изтребители са излетели в Румъния и други съседни държави - действие, което според него “може да се разглежда като участие на тези държави във въоръжен конфликт".

Поради ожесточената украинска съпротива руските сили понесоха неочаквано големи загуби, особено в северната част на страната, където опитите за бързо превземане на Киев и Харков се провалиха. През уикенда руските сили бяха отблъснати и в южния град Николаев. Там регионалният губернатор Виталий Ким публикува видеоклипове, на които се вижда как шофира с “Тигър" - автомобил, използван от руските разузнавателни сили, а зад него се движат трофейни противотанкови ракети.

Ранените украински бойци ще бъдат лекувани в болници в Германия и Полша, съобщиха официални представители на двете страни в неделя. Германските болници, включително военните клиники в Берлин, ще започнат да лекуват украинските бойци в понеделник, съобщиха германски представители.

Според върховния комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди повече от 1,5 млн. цивилни са напуснали Украйна след нахлуването на Русия, което той нарече в неделя „най-бързо разрастващата се бежанска криза в Европа след Втората световна война“.