Ще влезе ли Израел в ролята на посредник?

Премиерът на Израел поднесе изненадата тази събота: Нафтали Бенет се срещна с лидера на Кремъл Владимир Путин по време на работно посещение в Москва. Според правителствени източници от Йерусалим размяната на мнения за войната в Украйна е продължила три часа.

Бенет е координирал действията си със САЩ, Германия и Франция и е бил „в постоянна връзка с Украйна". Той е обсъдил с Путин и положението на израелците и еврейските общности във връзка с конфликта.

След срещата с Путин Бенет първо е разговарял по телефона с украинския президент Володимир Зеленски, а след това е заминал за Берлин, за да се консултира с германския канцлер Олаф Шолц. За това беше съобщено и от германските правителствени кръгове и потвърдено от офиса на Бенет.

А според непотвърдени засега информации след това израелският премиер ще лети и за Париж, където ще се срещне с френския президент Еманюел Макрон. 

Израел отдавна е смятан за възможен посредник във войната в Украйна. Страната е една от малкото, които досега са поддържали добри отношения с Русия, както и със САЩ и Украйна. Но това обстоятелство поставя министър-председателя Бенет пред големи предизвикателства по време на война.

Той трябва внимателно да прецени как ще коментира действията на лидера на Кремъл Владимир Путин в Украйна. От една страна, Израел би могъл да разгневи най-важния си съюзник - САЩ, като не осъди руската инвазия.

Ако Бенет го направи, той ще застраши добрите си отношения с Москва. А това е от решаващо значение за Израел, който иска да предотврати иранското присъствие в съседната му държава Сирия, коментира Handelsblatt. 

Русия контролира въздушното пространство над Сирия и понастоящем позволява на израелските военновъздушни сили да действат безпрепятствено срещу иранските дейности в Сирия. По тази причина Бенет досега се въздържаше да критикува инвазията на Путин.

Майкъл Херцог, посланик на Израел в САЩ, обобщи проблема в Twitter: „Въпреки че моралната ни позиция [по отношение на Украйна] е ясна, ние се стремим да я преследваме по начин, който запазва свободата ни на действие срещу Иран в региона“. Израелските военновъздушни сили няма да могат да бомбардират ирански конвои, преминаващи през Сирия, за да доставят оръжия на "Хизбула" в Южен Ливан, без съгласието на Путин.

While our moral position is clear, we are striving to pursue it in a way that will maintain our freedom of operations against Iran in the region, which is in everybody’s interest.

Кризата в Украйна обаче оказва натиск върху министър-председателя и във вътрешен план: в Израел живеят повече от един милион души, които говорят руски. Те съставляват повече от десет процента от гражданите, които имат право да гласуват. От 90-те години на миналия век те имигрират в Израел от бившия СССР. Една трета от тях идват от Русия, а една трета - от Украйна.

В първоначалната си реакция на руското нахлуване Бенет подчерта подкрепата си за териториалната цялост на Украйна, но се въздържа да осъди Путин и дори да спомене думата „Русия". Това направи неговият външен министър Яир Лапид.

Последният осъди руската инвазия, като я нарече „сериозно нарушение" на международния ред. След това Бенет призова министрите да бъдат сдържани в интервютата си по темата за войната в Украйна.

Дипломатическото ходене по ръба на бръснача от страна на Израел се прояви и в Общото събрание на ООН. Израел се присъедини към редиците на критиците на Русия. Правителството обаче не беше представено от посланика на страната в ООН, а от неговия заместник. Целта е да се намали тежестта на изявлението на Израел, което е насочено срещу Русия. Емануел Навон, професор по международни отношения в университета в Тел Авив, все пак смята, че руско-израелските отношения не бива да се надценяват. „В крайна сметка геополитическите интереси на Русия в Близкия изток се сблъскват с тези на Израел“. А Русия редовно гласува срещу Израел в ООН.

Украйна се интересува от система за противоракетна отбрана

Междувременно Украйна се оплаква от липсата на подкрепа от страна на израелското правителство. Тя вече няколко пъти е искала военна помощ, която Бенет отказва. Той се ограничава с доставката на хуманитарни стоки, които достигат до Украйна през Полша. Премиерът оправдава отказа си да достави оръжие на страната с дългогодишната израелска политика да не провокира Русия.

Украйна проявява особен интерес към системата за противоракетна отбрана Iron Dome. Въпреки това Киев никога не е подавал официално заявление, тъй като правителството осъзнава, че Израел няма да одобри износа. Правителството обаче разрешава на частни компании да доставят военни стоки и роботи на Украйна. Тясно сътрудничество има и в областта на киберсигурността.

Сега Израел се опитва да използва специалната си позиция в отношенията, за да посредничи в конфликта. След началото на войната Бенет се обади поотделно поне два пъти както на президента на Украйна Володимир Зеленски, така и на лидера на Кремъл Путин. Той се е съгласил да „продължи комуникацията" и с двете страни.

Израел многократно е предлагал да посредничи в преговорите за прекратяване на инвазията. В Украйна имаше положителен отговор, но не и в Русия.

Иран настоява за преговори

Нападението на Русия е дипломатическо предизвикателство и за други държави в региона. В Бейрут външното министерство осъжда инвазията, но министърът на труда от партията „Хизбула" я приветства: няма смисъл да се подкрепя американската страна, защото Вашингтон „въвлича съюзниците си във войни и после ги оставя да паднат отново".

Много държави от Близкия изток досега избягваха да осъждат Русия. Сред тях са Египет и Йордания, но правителството на Палестинската автономия също мълчи. Други виждат в конфликта бизнес възможност. Алжир, Катар и Саудитска Арабия предложиха да доставят газ и петрол, за да заменят руската енергия. А Иран, който финансира и оборудва терористични организации в Близкия изток, е за започване на преговори, защото войните не решавали проблеми. Освен това Техеран обвини Запада, особено НАТО, че са отговорни за кризата.

Режимът обаче се опитва да не се изтъква. Защото: В преговорите за ядрената програма Иран се надява на европейска и руска подкрепа, за да се сложи край на санкциите.