Преди повече от три десетилетия страните от Централна и Източна Европа гордо отпразнуваха раздялата си с еднопартийната система. Сега това им постижение е под заплаха от две направления, пише Financial Times.
От една страна, натискът на Русия върху Украйна и необходимостта от прекрояване на европейската отбрана тревожат региона по отношение на трудно извоюваната независимост. От друга страна - някои държави са засегнати от отстъплението на демокрацията, деградацията на върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност и възраждането на посткомунистическия национализъм.
Изборите на 3 април в Унгария и Сърбия вероятно ще са показателни, че поне в тези две страни пагубните вътрешнополитически тенденции няма да залязат скоро. Двете държави имат много общо помежду си, въпреки че Унгария е член на Европейския съюз (ЕС) и на НАТО, а Сърбия не е.
В своя Доклад за свободата по света (“Freedom in the World”) неправителствената организация Freedom Hause категоризира и двете страни като “частично свободни”. Премиерът на Унгария Виктор Орбан и сръбският президент Александър Вучич практикуват форма на управление, подобна на еднопартийната, наситена с културен консерватизъм, приятелство с Русия и Китай и енергична подкрепа за техните национални малцинства в чужбина – унгарците в Румъния, Словакия и Украйна, а сърбите в Косово и Босна и Херцеговина.
Топлите връзки на двете страни с Русия и президента Владимир Путин не означават, че те подкрепят руската заплаха над Украйна и Източна Европа като цяло. Въпреки че всяка от двете страни зависи от руските енергийни доставки, а Сърбия значително цени дипломатическата подкрепа на Русия в спора с Косово, Орбан и Вучич показаха през последните дни, че подкрепят националната независимост на Украйна.
Във вътрешнополитически план обаче приликите между Унгария и Сърбия са поразителни. Орбан и Вучич подчиняват медиите и съдебните системи в страните на волята си и използват държавни ресурси от името на своите управляващи партии.
Несъмнено и двамата имат значителна народна подкрепа, но все пак Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа планира да изпрати наблюдатели на парламентарните избори в Унгария. Те ще следят внимателно изборната администрация, регистрацията на избирателите, евентуално купуване на гласове, отразяването на процеса в медиите, финансирането на кампаниите и пр. Подобни мисии в страни от ЕС са необичайни.
Наблюдатели на ОИСР ще присъстват и в Сърбия, която ще проведе президентски и парламентарни избори същия ден. Очакванията са те да са дори по-напрегнати от изборите през 2020 г. Тогава опозиционните партии влязоха в коалиция срещу президента Вучич, но по-късно бойкотираха вота в знак на протест, което му позволи да спечели с над 60-процентна победа. Все още опозицията няма голям шанс за победа на фона на доминацията на Вучич в медиите, държавната администрация и публичния сектор.
Не всичко се движи гладко за Вучич, който държи властта в ръцете си от 2014 г. - първо като премиер, а след това и като президент. Тъй като националните избори често са опорочени, истинската опозиция понякога се проявява не в сръбския парламент, а чрез улични протести и недоволства. Подобни демонстрации принудиха правителството миналия месец да се откаже от плановете си за инвестиционен проект за литий за няколко милиарда евро с минната компания Rio Tinto. Ако има промяна в Сърбия, то общественото недоволство може да бъде единственият ѝ двигател.
Междувременно унгарската опозиция се надява, че чрез създаването на съюз от шест партии може да отстрани Орбан от властта, който управлява от 2010 г. Премиерът изглежда приема заплахата сериозно, тъй като засипа избирателите с данъчни облекчения и помощи за над пет милиарда евро. Той също така може да разчита на огромна подкрепа от унгарските малцинства в съседните страни, на които правителството му даде гражданство, право на глас и големи субсидии.
За ЕС това е разочароващо. Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), признава, че блокът може да направи малко, ако унгарските избори не успеят да изпълнят стандартите, които се очакват от страна членка.
Дълго време за блока беше лесно, защото “Фидез” - партията на Орбан, беше част от десноцентристката група на ЕС. Сега обаче тя е извън този клуб, а Орбан, подобно на Вучич, е добре позициониран, за да остане на власт. Еднопартийните системи в Централна и Източна Европа имат слабо отражение върху ЕС, но краят им все още не се вижда.
00:06 | 13.09.22 г.