Украйна подсилва армията си, западните ѝ съюзници подкрепиха Зеленски

Украинският президент Володимир Зеленски подписа указ за подсилване на въоръжените сили на Украйна със 100 хил. военни през идните три години и за увеличаване на заплащането на военните, предава Ройтерс.

В същото време европейски лидери застанаха на негова страна в конфликта с Русия.

Зеленски призова депутатите да запазят спокойствие и да избягват паниката, като заяви, че е разпоредил подсилването „не защото скоро ще имаме война…, а за да може скоро и в бъдеще да има мир в Украйна“.

Русия струпа над 100 хил. военни близо до границите с Украйна, като в същото време отрича да има планове за нахлуване. САЩ и съюзниците им предупредиха, че подобно действие ще доведе до тежки санкции.

В момента въоръжените сили на Украйна наброяват около 250 хил. военни спрямо общо над 900 хил. за Русия. Украйна заяви, че работи с Полша и Великобритания за засилване на сътрудничеството „в контекста на продължаващата руска агресия“.

Полският премиер Матеуш Моравецки, който е на посещение в Киев, заяви, че Варшава ще помогне на Украйна с доставки на газ и оръжие, както и с хуманитарна и икономическа помощ.

„Живеейки близо до съсед като Русия, имаме усещането, че живеем в подножието на вулкан“, заяви Моравецки, обещавайки боеприпаси за украинската артилерия, както и минохвъргачки, преносими системи за противовъздушна отбрана и дронове за наблюдение.

Британският премиер Борис Джонсън ще се срещне със Зеленски по-късно във вторник в рамките на проявата от западните сили на подкрепа, която трябва да убеди руския президент Владимир Путин, че ще плати висока цена при агресия.

„Призоваваме Русия да отстъпи и да започне диалог за намиране на дипломатическо решение и избягване на нови кръпопролития“, каза Джонсън преди пристигането си. „Като приятел и демократичен партньор Великобритания ще продължи да подкрепя суверенитета на Украйна срещу тези, които се стремят да го унищожат“, допълни той.

Европейската комисия предложи нова извънредна програма за макрофинансова подкрепа за Украйна на стойност 1,2 млрд. евро, съобщи ЕК по-рано днес. Предложението е в отговор на искане от украинските власти и следва разговори между председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и украинския президент Володимир Зеленски.

Средствата по програмата ще бъдат предоставени на Украйна под формата на дългосрочни заеми при много благоприятни условия. Те ще допринесат за засилване на макроикономическата стабилност на страната и общата ѝ устойчивост в контекста на рязкото нарастване на геополитическата несигурност и последиците от това върху икономическото ѝ положение, се казва в съобщението на ЕК.

Бързо приемане на предложението от Съвета и Европейския парламент ще позволи на Комисията незабавно да отпусне транш от 600 млн. евро на Украйна. Вторият транш ще бъде предоставен след положителна оценка за постигнатия напредък от украинските власти по задействането на ограничен брой договорени политически мерки в краткосрочен план.

ЕС вече предостави значителна помощ на Украйна от 2014 г. насам под формата на грантове и заеми за страната на обща стойност над 17 млрд. евро.

Наред с днешното предложение Комисията реши също да засили значително двустранната помощ, която ще предостави на Украйна под формата на грантове през 2022 г.

Миналата седмица западните страни официално отхвърлиха руските искания за забрана на Украйна да се присъединява към НАТО и за изтегляне на силите на НАТО от Източна Европа, като в същото време изразиха желание да разговарят за контрола върху оръжията и мерки за изграждане на доверие.

Русия все още не е дала сигнал за следващия си ход, а Кремъл потвърди, че Путин ще отговори, „когато счете това за необходимо“.

Миналата седмица руският президент заяви, че САЩ и НАТО не са отговорили на основните искания на Москва в областта на сигурността, но Русия е готова да продължи разговорите.

Във вторник той разговаря по телефона с италианския премиер Марио Драги, чиято канцелария съобщи, че двамата лидери са се договорили за необходимостта от намиране на „устойчиво и трайно“ решение на кризата и възстановяване на „климата на взаимно доверие“.

Драги е изтъкнал значението на намаляването на напрежението в Украйна „в светлината на сериозните последици от допълнителна ескалация на кризата“, се казва още в съобщението.

Въпреки струпването на руски войски Зеленски многократно се противопостави на предупрежденията на САЩ и други съюзници от НАТО, че Русия може да нападне Украйна всеки момент.

„Трябва да бъдем единни във вътрешната политика. Можем да бъдем в опозиция на правителството, но не можем да бъдем в опозиция на Украйна“, заяви Зеленски пред депутатите.

„Може да презираме… правителството, президента, но не можем да презираме собствения си народ, да всяваме паника, за да извлечем политически облаги, да държим хората в състояние на тревога“, допълни той.

Руският външен министър Сергей Лавров трябва да разговаря с американския държавен секретар Антъни Блинкен във вторник за първи път, откакто Вашингтон официално отговори на предложенията на Русия в областта на сигурността миналата седмица.

Говорител на Държавния департамент заяви в понеделник, че САЩ са получили писмен отговор от Русия по въпроса.

Високопоставен дипломатически източник заяви пред руската осведомителна агенция РИА „Новости“, че писмото съдържало въпроси от Лавров, изпратени и до други страни членки на НАТО за това как колегите му разбират понятието „неделимост на сигурността“.

Москва твърди, че присъединяването на още 14 нови страни членки от Източна Европа към НАТО след Студената война е заплаха за Русия и че НАТО нарушава договорен международен принцип, че страните не трябва да засилват собствената си сигурност за сметка на останалите.