Санкциите срещу Русия - по-голяма тежест за ЕС, отколкото за САЩ

Европейският съюз може да загуби доста повече от САЩ при конфликт с Русия, което обяснява защо западните съюзници срещат трудности в договарянето на твърда позиция по отношение на Украйна, пише Bloomberg.

Русия е петият по големина търговски партньор на ЕС – както и най-големият му енергиен доставчик – докато за САЩ тя едва влиза в топ 30. Подобна разлика има и по отношение на инвестициите. Русия привлича пари от европейски бизнес като Ikea, Royal Dutch Shell и Volkswagen.

На фона на ускоряващата се инфлация и потребители, притиснати от ръста в цените на енергията, представителите на ЕС действат внимателно по перспективата за санкции. Те искат Русия да пострада повече от Европа от мерки, целящи да предотвратят нахлуване в Украйна. Те се тревожат, че една война може да задуши доставките на природен газ в средата на зимата, когато нуждата от него е най-голяма.

„Европейските цени на енергията са основен проблем“, казва Тим Аш, старши стратег за развиващите се пазари в Bluebay Asset Management, за Bloomberg Television. Според него президентът Владимир Путин иска ЕС „да е ужасéн за газа тази зима и от това да остане на студено. Той не иска да правят нещо, ако нахлуе в Украйна“.

Към това нежелание се добавя усещането, че именно европейските икономики, а не американските, платиха цената на наказанията, налагани върху Русия в миналото, особено след инвазията в Крим през 2014 г. Докато американският президент Джо Байдън предупреждава, че руската армия може да предприеме действия скоро, лидерите на ЕС, например френският президент Еманюел Макрон, печели време.

„Санкциите имат най-добър ефект, ако са ефективни“, заяви германският външен министър Аналена Бербок миналата седмица. „Става въпрос за санкции, които наистина имат ефект, не срещу вас самите, а срещу Русия“.

От друга страна Русия е „добре подготвена“ да издържи на всякакви санкции, след като предприе стъпки да се изолира срещу мерки, които САЩ може да наложат, казва Виктор Сабо, фонд мениджър в Aberdeen Asset Management в Лондон.

„Трудно е да се причини такава болка, която да бъде усетена“, казва той. „Това няма да докара Русия до ръба“.

Енергията е най-спорната точка. САЩ са нетен енергиен износител, но ЕС разчита на внос, а Русия е доставчик номер 1 както на петрол, така и на природен газ.

Икономистите на JPMorgan Chase & Co. в петък предупредиха, че ръст в цената на петрола до 150 долара на барел ще удари растежа и ще подхрани инфлацията.

Газът е особено чувствителен въпрос в момента, тъй като Русия задържа доставките през последните няколко месеца. Цените се утроиха, повишавайки разходите за електроенергия из континента. Това е основната причина Европа да търпи по-голям енергиен шок от САЩ.

Ескалация с Русия около Украйна може да влоши ситуацията. Представителите на ЕС са в затруднено положение, тъй като производството на местен газ намалява, а Русия гради съоръжения, за да доставя повече.

Руският газов износител "Газпром" и партньорите му, сред които е Shell, похарчиха 9,5 млрд. евро за газопровода „Северен поток 2“ и искат той да заработи. Военните действия в Украйна ще постави това под въпрос – както и всякакви бъдещи сделки, с които да се увеличат доставките от Русия към региона. Това ще засили енергийния недостиг в ЕС.

„Ако бъдат наложени санкции върху енергийния износ на Русия или ако Русия използва газовия износ като инструмент за натиск, цените на природния газ в Европа вероятно ще се вдигнат“, казва анализаторът на Capital Economics Уилям Джаксън. „Смятаме, че [цените] ще задминат с много пика от миналата година“.

От санкциите срещу Русия ще спечелят и американските износители, които искат да доставят повече втечнен природен газ към Европа.

Главният икономист на ING Bank Eurasia Дмитрий Долгин казва, че САЩ и съюзниците им може да ударят Русия с:

- Санкции върху невоенни технологии или блокиране на достъпа до външно финансиране за компании;

- Забрана западни фондове да купуват държавен дълг, който струва на Русия по 10 млрд. долара годишно;

- Забрана със задна дата върху външно участие в дълг на местни администрации, който е на стойност 60 млрд. долара;

- Спиране на достъпа до платежната система Swift, което ще направи по-трудно за Русия да събира плащания от износ за 535 млрд. долара годишно.

Залозите за европейските компании са по-големи, тъй като те инвестират повече в Русия от американските – а разликата се разширява през последните години. Русия е един от най-големите износители на алуминий, никел, стомана и торове.

Ikea, Volkswagen и пивоварната компания Carlsberg работят в Русия. Италианската UniCredit се оглежда за придобиване там, което ще я направи най-голямата чуждестранна банка в страната, задминавайки Societe Generale и австрийската Raiffeisen.

Европа бе ударена силно от минали санкции срещу Русия. След като Москва анексира Крим през 2014 г., САЩ и ЕС договориха режим на санкции.

Три години по-късно проучване на Kiel Institute for the World Economy откри, че макар Русия да е претърпяла най-големите търговски загуби, Германия също е пострадала сериозно. Други икономики на ЕС също бяха ударени. САЩ всъщност са излезли напред от цялата ситуация. Подобен модел последва санкциите срещу Иран.

Политиците в САЩ и Европа се хвалят с икономическия удар, който могат да нанесат на Русия. Те обаче си мълчат за „неудобната истина“, че ще има последствия и у дома, казва Том Кийтинг, ръководител на Центъра за изследвания върху финансовите престъпления и сигурността в Royal United Services Institute в Лондон.

„Санкциите от западните страни рядко включват нуждата да приемат някакво смислено самонараняване“, написа Кийтинг миналия месец. „Влиянието върху икономиките на обявилите ги – особено в ЕС – може да бъде значително“.