Каква ще е следващата стъпка на Путин? Теорията на игрите дава някои насоки

Докато напрежението между Русия и Украйна расте, нараства и важността да разберем мисленето на руския президент Владимир Путин. Два въпроса са от особено значение: Действа ли рационално? И може ли да бъде възпрян?

Както обичам да казвам понякога, време е за малко теория на игрите, пише редакторът на Bloomberg Тайлър Коен. Отговорите на горните въпроса, за съжаление, са: да и не. Да, вероятно е рационален в действията си, и не, не може да бъде възпрян.

Икономистите обикновено определят рационалността като ефективна употреба на средства за постигането на цели – да похарчиш парите си за максимално удоволствие например. Това е добре за някои цели, но не и когато става въпрос да се разберат онези политически лидери, включително Путин, които са обсебени от властта.

Икономическата рамка не работи добре, когато властта е цел сама по себе си. Макар че никой не знае наистина какво се случва в главата на Путин, той управлява Русия от 22 години, което е доста добър знак, че властта за него е от значение. Путин освен това е израснал в епоха – като агент на КГБ зад Желязната завеса – когато властта бе валута, определяща статута.

Така че - как точно преследването на власт от страна на Путин го прави труден за възпиране?

Възпирането по своята същност се опитва да ограничи властта на възпираната личност. Ако човек се интересува от много неща, не само от властта, той ще отговори на възпирането, търсейки по-малко власт и отделяйки повече внимание на други неща, например тихо съзерцание или време със семейството. Ако човек се интересува основно от властта обаче, предизвиканият отговор на възпирането ще бъде да се опита да си върне дори повече власт.

С други думи, няма гаранция, че опитът властта да стане „по-скъпа“ за Путин ще сработи. Цената да се радва на властта може и да се вдигне – например под заплахата от санкции – но жаждата за обновена власт също ще нарасне, точно защото част от властта е била отнета.

Възпирането невинаги работи в международните отношения или в други ситуации с вманиачени във властта лица. Наполеон и Хитлер се изправят пред висока цена заради действията си, но все пак продължават с амбициозните си и в крайна сметка глупави военни планове. Много революционери са се опитвали да завземат властта и са загивали в опитите си.

Идеален метод за възпиране би бил Путин да бъде заплашен с наказания, ако нападне Украйна, докато в същото време се увеличи властта му в друга посока. Къде може да се случи това? САЩ не искат проблеми в Прибалтийския регион, нито пък Русия да има по-силно военно присъствие във Венецуела и Куба, както заплашва Путин. С времето ще има все по-малко и по-малко приемливи начини той да бъде разсейван от по-големи и по-опасни награди.

Сплашването на Путин с ядрено унищожение принципно би го спряло. Но това не е достоверно наказание предвид съпътстващата цена.

Едно следствие от това разбиране е, че Путин в момента е заплаха за нещо повече от Украйна. Той може да засили разрушително властта си по няколко начина, например създавайки проблеми в Прибалтика. Или пък Русия може да се утвърди в Казахстан вместо в Украйна. Това би било добре за някои страни, но по-широките последици са несигурни.

Публиката на Путин често е местна и затова не е случайно, че през последната година руското правителство свърши доста работа, за да се справи с несъгласието у дома. На фона на Covid, който все още стои като проблем, и изпадащите в застой или намалявайки жизнени стандарти в Русия Путин има нужда от серия победи в други посоки.

Друго следствие от този модел на власт е, че Путин може да изглежда полудял за западните лидери, а той не е такъв. Много западни лидери може да се обсебени от определено чувство на власт, когато, заради различни системни проверки и баланси, всъщност не могат да упражняват реална такава. За тях Путин може би е труден за разбиране и предвиждане.

Вероятно е и погрешно да се предполага, че Путин не може да се чувства заплашен от НАТО, тъй като НАТО никога няма да нахлуе в Русия. По-силно НАТО с повече страни членки, особено на Изток, ще направи Путин да изглежда и да се чувства по-сдържан, затова антинатовските искания на Путин не трябва да се възприемат като чиста лъжа или манипулация. Може би е твърде късно, но НАТО може да сигнализира по-рано, че членството на Украйна в организацията е малко вероятно.

Често срещан икономически израз е да се настоява, че „стимулите имат значение“. Макар че е вярно, това не означава задължително, че възпирането работи. Путин не смята да се пенсионира и да прекарва повече време на някоя от луксозните си яхти. Пълните последици от този факт тепърва стават ясни.