Централните банки и правителствата в Източна Европа спорят за инфлацията

Ускоряването на ръста на цените в Източна Европа създава разрив между централни банки, които предприеха повишаване на лихвите, за да се борят с инфлацията, и популистки правителства, опитващи да защитят силното възстановяване на икономиката, пише Ройтерс.

Конфликтът е най-явен в Унгария и Чехия, където парламентарните избори усложняват задачата на централните банки, които повеждат затягането на паричната политика от Европейския съюз. Централните банки и на двете страни повишиха ключовите си лихви с повече от един процентен пункт от юни насам.

Затегнатите трудови пазари и експанзионистичните фискални политики се прибавят към глобалния натиск от инфлацията, която според икономисти може да се запази в източните страни членки на ЕС по-дълго от първоначално предвижданото.

„Централна и Източна Европа е един от регионите в света, където смятаме, че рискът от трайно висока инфлация през идните няколко години е най-голям“, коментира анализаторът от Capital Economics Лиам Пийч.

Изправен пред перспективата за оспорвани избори догодина след три поредни убедителни победи от 2010 г. насам, унгарският премиер Виктор Орбан раздава щедро пари на избирателите в противоречие с призивите на централната банка за фискална сдържаност.

Финансовият министър Михали Варга предупреждава централната банка да не затяга паричната политика твърде бързо заради опасения, че това може да доведе до спад на икономиката.

Сходен спор имаше преди парламентарните избори в Чехия на 8 и 9 октомври, на които премиерът Андрей Бабиш изгуби властта. Той критикува най-голямото повишение на лихвите от централната банка от над двадесет години, като го нарече вредно за икономиката.

Полската централна банка неочаквано повиши лихвите този месец, за да се бори с инфлацията в средносрочен план.

„В региона инфлацията през октомври вероятно ще доближи или надмине 6% на годишна основа, главно заради външни фактори като цените на енергията, горивата и хранителните стоки. Но продължаваме да вярваме, че инфлацията в ЦИЕ не е преходна“, отбеляза Societe Generale.

Всички наемат служители

Макар че ускоряването на инфлацията е глобално явление, силният ръст на заплатите, стимулиран от хроничния недостиг на работна ръка отличава Източна Европа от развитите страни. Повишение с близо 20% на минималната заплата е планирано в Унгария догодина.

Допиване на унгарския сайт за обяви за работа profession.hu установи, че намеренията за наемане на служители вече надхвърлят нивата преди пандемията от COVID-19, когато трудовите пазари вече бяха затегнати, и че над половината от участвалите в допитването компании планират да вдигнат заплатите най-малко с 10% догодина.

„Всички наемат служители“, казва Шандор Бая, управляващ директор за Чехия, Унгария и Румъния на компанията за подбор на персонал Randstad. „Служителите знаят много добре, че техните работодатели са в затруднение… Уравнението между търсенето и предлагането им показва да не поемат спад на покупателната способност“, допълва той.

Според икономисти регионът може да се сблъска с нова пазарна волатилност в период на повишена несигурност заради инфлацията и паричната динамика след изненадващото повишаване на лихвите в Полша и Чехия.

Очаква се Унгарската централна банка да повиши базовата си лихва с още 15 базисни пункта до 1,8% във вторник. Но някои икономисти смятат, че има шанс за повишение с 30 базисни пункта, след като инфлацията през септември се ускори до 9-годишен връх.

Доходността по унгарските държавни облигации нарасна до около 3,6% през миналата седмица, най-високото ниво от около три години насам, подложена на натиск от растящата доходност по американските облигации. Доходността по 10-годишните чешки облигации е около 2,37%, най-високото ниво от началото на 2014 г.

Нарушаването на веригите на доставка, растящите цени на суровините, повишаването на разходите за енергия и транспорт и значителните разходи за заплати постепенно се прехвърлят в цените, казва мениджър по покупките в унгарски производител на компоненти.

„До каква степен компаниите ще успеят да поемат повишените разходи ще зависи и от това доколко силен е бил ударът от пандемията“, отбелязва мениджърът, пожелал да остане анонимен.

„Догодина очакваме известно нормализиране на цените на суровините и на енергията, но не драстичен спад и новите нива определено ще надвишават разходите преди кризата“, казва той.

Домакинствата в Централна и Източна Европа също са все по-разтревожени от ускоряването на инфлацията, показа допитване на Евробарометър. Притесненията от инфлацията в Унгария, Полша и Чехия сега са сред най-силните в 27-те страни членки на ЕС.

63-годишната пенсионерка Каталин Алмаси казва, че трябва да работи като чистачка в търговски център в Будапеща, за да свързва двата края.

„Виждаме, че цените растат навсякъде, особено на храните и плодовете. Наистина трябва да проучваме добре, за да видим къде си заслужава да купуваме. Вече дори не ми харесва да ходя по магазините“, казва тя.