В продължение на десетилетия беларуският диктатор Александър Лукашенко държи Русия на една ръка разстояние. Днес той може вече да няма инструментите за това.
Изминаха повече от 20 години, откакто Беларус и Русия подписаха договор, целящ да обедини двете страни в една държава. Оттогава руският президент Владимир Путин и Лукашенко не успяха - по различни причини - да подпишат поредица от пътни карти, които биха довели до пълното прилагане на договора, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Въпреки че имаше разговори и от време на време дори публични декларации, че създаването на „Съюзна държава“ предстои, действителното състояние на проекта до голяма степен остава несигурно.
В продължение на много години това устройваше и двете страни. Преди три години обаче Москва започна активно да тласка Минск към по-голяма интеграция въз основа на многото клаузи в договора.
Лукашенко, който е на власт от 1994 г., все по-неохотно се ангажира с окончателно споразумение, което може да намали неговата лична власт и да погълне Беларус от ръководена от Кремъл супердържава. След измамните президентски избори в Беларус през август 2020 г., които предизвикаха масови улични протести, международни санкции и засилена изолация, той вече не може да се противопостави на натиска на Москва.
Внезапен напредък
От началото на 2021 г. Лукашенко многократно пътува до Русия за среща с Путин и двамата прекарваха дълго време в разговори. На 9 септември двамата лидери се срещнаха в Москва за пети път тази година, където засегнаха икономическите, енергийните и военните аспекти на интеграцията.
Както обикновено, малко други подробности бяха публично оповестени. Известно е, че Лукашенко наистина се е съгласил с пътна карта за по-тясна интеграция, която не е далеч и от политически съюз.
Пътната карта включва програма от 28 стъпки, която има за цел да обвърже двете страни по-тясно. Документът предвижда Путин и Лукашенко да координират макроикономическите политики на съответните си държави, да въведат общи данъчни и митнически мерки, както и да хармонизират други финансови контроли.
Руският президент определя тази пътна карта като „сериозна стъпка към създаване на обща икономическа зона“, докато Лукашенко я нарича „пробив“.
Минск и Москва официално ще подпишат пътната карта през ноември, след което страните ще обединят своите енергийни пазари и ще задълбочат икономическата интеграция в лицето на западните санкции, наложени срещу двете им икономики.
Ролята на санкциите
В края на 2018 г. Русия предположи, че Беларус ще трябва да приеме по-дълбоки връзки, ако иска да се възползва от по-голямото икономическо сътрудничество. Двете бивши съветски страни започнаха интензивни преговори с надеждата да постигнат споразумение до края на 2019 г., което да съвпадне с 20-годишнината от подписването на първоначалния договор за съюз. Това обаче не се случи.
Нежеланието на Лукашенко тогава предизвика напрежение с Москва, която спря доставките на суров нефт и газ. Това доведе до размразяване на отношенията на Минск със Запада, включително със САЩ, които направиха първата си доставка на петрол в Беларус през март 2019 г.
Тъй като връзките на Минск с Москва се разпаднаха, Майк Помпео дори посети Беларус. Той стана първият държавен секретар на САЩ, посетил бившата съветска държава от повече от две десетилетия.
Тогава започнаха репресиите на Лукашенко след президентските избори на 9 август 2020 г., включително отвличането на полет на Ryanair за Минск, за да бъде арестуван журналистът дисидент Роман Протасевич, което предизвика ново възмущение на Запада и тласна Лукашенко обратно към Кремъл.
05:46 | 14.09.22 г.