Шоколадът „Рута“ може да не е много известен извън Литва. Но в Тайван се превръща в истински хит, пише Financial Times.
Откакто балтийската страна обяви през март, че ще отвори представителство в Тайпе – едно ниво под официална дипломатическа мисия, нов индикатор за задълбочаващи се отношения, тайванските притежатели на кредитни карти са купили литовски продукти за 2,5 млрд. нови тайвански долара (90 млн. щатски долара). Малката страна се превръща в седмия по големина пазар за пазаруващите онлайн тайландци.
Увлечението по литовското сладко изкушение е само един признак за новата любов между Тайван и страните от Централна и Източна Европа. Балтийските страни, Полша, Чехия и Словакия дариха ваксини срещу COVID-19 на Тайпе през последните месеци – единствените страни членки на ЕС, които направиха това. Главният икономически плановик на Тайван трябва да оглави 65-членна делегация с инвеститори до три от четирите страни през октомври.
Затоплянето на отношенията се случва в момент, когато правителствата преосмислят връзките си с Китай, след като надеждите за икономически ползи от сътрудничеството отстъпиха пред страховете от доминация на авторитарната супер сила.
„След като Китай създаде 17+1, имаше много високи очаквания“, коментира Юстина Шчудлик от Полския институт за международни отношения, имайки предвид група за отношения със страните от Централна и Източна Европа, която Пекин установи. „Но постепенно осъзнахме, че това партньорство не носи плодове, а стремежите на Китай са по-скоро пиар“, допълва тя.
Изследване на мнението на европейците за Китай, публикувано мминалата година, от Palacký University Olomouc и Централноевропейския институт за азиатски изследвания, установи, че Сърбия и Латвия са единствените страни от Централна и Източна Европа с преобладаващо положително мнение. В Чехия, страната, където нагласите бяха най-враждебни, 56 на сто от анкетираните имаха отрицателно отношение към Пекин, а 41 на сто заявиха, че мнението им се е влошило през последните три години.
Разочарованието от пропуснатите икономически възможности е една от причините. Полша се стремеше към по-близки отношения с Китай през 2008 г. с надеждата за икономическа подкрепа след световната финансова криза. Варшава беше притеснена и че е свръхзависима от европейските пазари и беше изправена пред намаляващо финансиране от ЕС. Но ентусиазмът започна да отслабва, когато стана ясно, че Пекин смята да използва икономическата си тежест, за да засилва влиянието си, а ползите за икономиката бяха малко.
Поредица от събития засилиха притесненията, казва Шчудлик. Сред тях са планът на Пекин „Произведено в Китай 2025“ за самодостатъчност в основни индустрии като полупроводниците, агресивното придобиване на германската компания за роботика Kuka от китайски инвеститори през 2016 г. и инициативата „Един пояс, един път“ – програмата на Пекин за изграждане на инфраструктура, която остави партньорските страни силно задлъжнели. „Разбрахме, че те искат достъп до много важна инфраструктура и че с инвестиционните проекти се стремят към контрол“, отбелязва Шчудлик.
Притесненията в политическите среди са още по-големи. За много страни от Централна и Източна Европа освобождаването от съветска окупация или доминация през 1989 г. е важна част от идентичността им. По-старото поколение смята Китай за войнствен заради смазването от Пекин на протестите на площад „Тянанмън“ по същото време, когато те се измъкваха от чуждестранна доминация.
По същата причина регионът наблюдава с тревога все по-близките връзки на Китай с Русия. Съвместните военноморски учения на двете страни през 2017 г. в Балтийско море се превърнаха в „шок за Полша“, отбелязва Шчудлик.
Литва се оттегли от групата 17+1 през май. Президентът на страната Гитанас Науседа заяви неотдавна пред Financial Times, че Вилнюс иска да има отношения с Китай, „основани на принципа на взаимното уважение“, и настоя, че страната е „свободна“ да реши с кого иска да си сътрудничи. „Това не трябва да носи допълнително напрежение“, допълни той.
За балтийските страни става въпрос на принцип и да подкрепят млади и малки демокрации, след като Исландия стана първата страна, признала тяхната независимост от Съветския съюз през 1990 г.
„Имахме голямата подкрепа на малка страна много далеч от Литва. Исландия призна нашата независимост и показа на света, че ценностите и принципите все още имат голямо значение в днешните времена“, каза Науседа.
Литва беше най-красноречива във втвърдяването на позицията си към Китай. След решението на страната да установи взаимни представителства с Тайван, която сега е в пълномащабен конфликт с Китай, Вилнюс и Пекин повикаха посланиците си.
Литовският парламент прие и критични резолюции към Китай, включително една, която критикува политиките на Пекин в Синдзян, където се твърди, че милиони етнически уйгури са били интернирани в лагери, а друга призоваваше за забрана на китайската технологична компания Huawei.
Естония и Латвия дадоха ясно да се разбере, че биха предпочели ЕС да поеме лидерството в отношенията с Китай.
„Трябва да мислим за идните десетилетия и как можем да балансираме тази агресивна амбиция, тъй като Китай иска да стане супер сила“, коментира този месец Марко Михкелсон, председател на комисията по външна политика в естонския парламент. Той допълни, че сега форматът 16+1 не е проработил добре и повече „общи действия“ от ЕС биха били по-добър вариант.
Но експерти смятат, че бързо разпадане на групата е малко вероятно.
Мартина Хала, основател и директор на онлайн платформата Sinopsis за анализи за Китай, подкрепяна от Карловия университет в Прага, казва, че „през 2012 г. е било по-лесно да се присъединиш, отколкото сега да напуснеш“.
„Поуката от агресивните действия на Пекин срещу Литва ще бъде страните да опитат да напуснат колективно вместо индивидуално. Но това може да е трудно за координиране“, казва Хала.