Петър Мутафчиев: Компания от Полша има интерес да прави вагони в България

„При една обща балканска система в железопътния транспорт може да се създаде възможност  българският пазар дори да осъществи износ на вагони в останалите страни чрез смесено предприятие“, прогнозира той.

Мутафчиев обаче е на мнение, че за да се случи това, трябва да има ясна и дългосрочна перспектива и приемственост.

„Тази година не е празник, но тя е перспектива за железопътния транспорт в цяла Европа – тя е знак за пътя, по който трябва да се развива железницата и начина железопътният транспорт да даде своя принос за справяне с екологичните проблеми, препоръча Мутафчиев. – Железницата има огромни възможности да помогне за по-бързата доставка на товари и превоз на пътници. Има нужда да се работи в посока сигурността на железопътния транспорт. Всичко изброено са все задачи, които стоят пред целия Европейски съюз, включително и България.“

Председателят на Форум за балкански транспорт и инфраструктура напомни, че голяма част от обновяване на железния път е по оперативна програма “Транспорт” и “Свързана Европа”, както и че заделят средства в капиталното строителство. Това, според него, засяга най-вече сигнализацията и ремонтите на определени участъци.

Петър Мутафчиев смята, че в България се забелязват някои положителни тенденции, които се дължат на инвестициите в железопътния транспорт.

„Въпреки това, каза той, не трябва да си затваряме очите за негативното. Европейската асоциация на превозвачите отчита 10% спад при превозите на товари 2021 г., което е пряко свързано с пандемията от Covid-19. Докладът от България обаче отчита 6% ръст при товарите, което основно се дължи на разликата в методите на транспортиране, както и различията в икономиката на България с тази на други страни“, отбеляза Петър Мутафчиев.

Две от основните железопътни линии се модернизират в момента. Това е линията от сръбската до турската граница.

“В момента се разработват няколкото проекта. Това е линия София - Елин Пелин - Костенец – Септември – една голяма инвестиция и независимо от закъснението в сроковете се надявам изпълнителите да успеят. Другата приоритетна линия е тази от София до Бургас, която се реализира с бързи темпове“, информира експертът и потвърди, че е много важно да има подмяна на подвижния състав - влакове, локомотиви, мотрисни влакове.

Мутафчиев посочи, че вече в България има железопътни линии, които позволяват влакът да се движи със скорост от 160 км/ч, което означава, че трябва да се набави и подвижен състав, който може да експлоатира тези железопътни линии, за да се развива по-висока скорост.

Председателят на ФБТИ е на мнение, че не трябва да се разделя железопътния превоз на две –  превоз на пътници и превоз на стоки. Услугата трябва да е еднакво добра и за двете страни и подобрението в едната сфера да не е за сметка на другата.

Според него, пътническите влакове трябва да са удобни, да има подходящо обслужване и интернет. Той е убеден, че побряването на тази услуга ще бъде в плюс за операторите, но и ще покаже отношението на държавата към железопътния транспорт.

„От друга страна, товарните влакове са много добра предпоставка да се развие смесен транспорт на стоки. Автомобилните превозвачи ще могат да изпълняват целта си, но чрез добавянето на влакове към логистиката ще може да се избегнат големи задръствания по границите, а самите железници ще се радват на по-голяма заетост“, препоръча Петър Мутафчиев.

Той напомни, че интемодалният терминал в Пловдив не е единственият, вече има и друг в Драгоман, към който вече има сключен договор за наем. „Има някакви проблеми, свързани с качеството на железопътната инфраструктура, но това е поправимо”, уточни експертът.

От гледна точка за развитие на интермодалността в България Петър Мутафчиев смята, че пристанищата са естествените интермодални центрове. Друго място, където такива проекти могат да бъдат осъществени са граничните пунктове, където могат да се товарят стоките от тировете на влаковете и така да се избегне чакането. Това ще спести време и разходи.

Край София в момента не е планиран интермодален терминал, защото се изчаква да се види дългосрочната политика на Министерството на транспорта. Мутафчиев отново спомена терминала в Драгоман, който може да изпълнява такава дейност и има възможност да бъде разширен. 

“Пристанище Солун създаде в Илиянци също терминал за контейнери, като сключи договор с компания. Това е сухото пристанище на Солун. Надяваме се това ще увеличи превозите на товари в посока Гърция”, очаква Мутафчиев.

По думите му, много е важен проектът за развитие на балканския железен път. През 2008 г. го подписаха министрите на транспорта в присъствието на всички премиери. В него участват всички балкански страни, държавите от бивша Югославия, Турция, Молдова и Словения.

“Тогава приехме кои са основните железопътни пътища и на какви условия трябва да отговарят, за да може да се извърши интегрирани на железопътния превоз на Балканите”, припомни председателят на Форум за балкански транспорт и инфраструктура.

Тази инициатива, по думите на Мутафчиев, още през 2009 година е била забравена и до момента не е направено особено много по нея.

Той е на мнение, че ефективен железопътен превоз не може да се получи само от индивидуалните усилия на България. Нужни са комбинирани усилия на всички балкански страни.

“Мога да Ви дам пример с Русия. Там има сериозен дисбаланс във вноса и износа на България за Русия. Но има един сериозен износ от Сърбия, който може да се компенсира при комбиниране на тези превози, включително с помощта на фериботния комплекс”, посочи експертът.

Петър Мутафчиев коментира и мерките, които са заложени за железопътния транспорт в Националния план за устойчиво възстановяване и развитие. Те са предложени от предишното правителство и той определи голяма част от тях като ефективни – те се отнасят до железопътната инфраструктура и до развитието на превозвачите.

Експертът е категоричен, че не е редно да не се инвестират средства в железопътния транспорт с електрическа тяга, защото той заема 93% от този тип превози и постига доста добри резултати.

Бившият министър на транспорта смята, че трябва да се направи точно обратното – да се инвестира още в този транспорт, за да може да се компенсират замърсяванията, които се получават както от автомобилния транспорт, така и от морския.

“Забелязва се една тенденция покрай ковид пандемията да се набляга на морския и на въздушния транспорт, което трябва да ни бъде като червена лампа”, коментира Петър Мутафчиев.

Каква е жп свързаността в Европа?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.