„Замърсяването на въздуха е обхванало целия регион, като основните причинители са енергетиката и отоплението на въглища. Климатичните проблеми ще увеличат този проблем, горещите вълни ще доведат до повишаване на замърсителите във въздуха. Последващите загуби за природата и икономиката пък могат да увеличат и изтичането на мозъци от региона“, определи последствията за Югоизточна Европа анализаторът.
Той напомни, че последният доклад на междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН предупреждава, че в следващите 20 години Земята ще се затопли с 1,5 градуса, ако не предприемем нужните мерки за ограничаване на парниковите газове.
„А това е много по-бързо, отколкото се предвиждаше. Целта от Парижкото споразумение обаче все още може да бъде постигната“, отбеляза Рютингер.
Той е убеден, че не е „твърде късно да се действа“.
„Все още може да се направи нещо по въпроса и да спрем температурите да се покачват, но трябва да действаме много бързо и ни е нужна трансформационна промяна. Не може да се приема малка и постепенна промяна, защото няма да е достатъчно, посочи консултантът от Аdelphi research. – В световен мащаб, ако още десет години продължим, както действаме в момента, това ще бъде фатално. Така че имаме 10 години да намалим емисиите си на практика до нулата.“
Лукас Рютингер смята, че всеки човек може да направи нещо за промяната, но най-важна е подкрепата на правителствата и частния сектор.
„За правителствата е важно да работят по собствените си стратегии за борба с климатични промени, които позволяват на индустриите да влязат в преходен период за използване на по-малко въглища. Енергийният сектор е в центъра на промяната, особено в Европа, където голяма част от енергията се произвежда от въглища“, допълни консултантът. Според него има още 10 години за преход, за да се излезе от тези методи на производство, но напомни, че те са обвързани и с други сектори, като транспорт и селското стопанство.
„Климатичните промени влияят върху сигурността и могат да променят стабилността по различни начини. Предизвикват неравномерно икономическо развитие и действат като умножител на рисковете. Ако се обърне внимание на Югоизточна Европа ще се стигне до извода, че има два основни пътя, по които промените в климата се свързват с риска пред сигурността“, допълни Лукас Рютингер.
По думите му, чрез своето въздействие върху икономиката и особено върху климатично чувствителните сектори – енергетика и селско стопанство, климатичните промени увеличават трудностите пред хората.
„Те се сблъскват с повече наводнения и пожари и това оказва натиск върху правителствата и обществата. Ако правителствата не могат да се справят с увеличаващия се натиск, това може да подкопае политическите системи, може и да окаже натиск върху правителствата“, анализира глобалните рискове експертът.
Рютингер добави, че климатичните промени засягат и трансграничните споделени ресурси.
„Те влияят на наличието и достъпността на водата по реките например, които преминават през различни държави и те започват да се конкурират помежду си. Ако нямат добри отношения, може да се стигне до конфликти“, предупреди специалистът.
България споделя много от тези предизвикателства, както и останалите държави в ЕС.
„Селското стопанство и туризмът са важни сектори за много страни от Югоизточна Европа, споделя Лукас. – Те са ключови за развитието и заетостта. Това, което може да се отбележи като фактор е, че и двата сектора са чувствителни откъм климатични промени и при тях се усещат и забелязват негативните последици.“
Консултантът предупреди, че промените в дъждовете могат да окажат промени в селското стопанство и туризма. „Всичко това води на потенциална загуба на препитание на хората. Все по-малко хора ще бъдат заети. Същото важи и за енергийния сектор“, категоричен е Лукас Рютингер.
Той обясни, че повечето региони получават енергия от въглища или водни електроцентрали. Производството на енергия от въглища е подложено на натиск, защото този метод води до най-големите замърсявания.
„Климатичните промени оказват влияние и върху минната дейност, което от своя страна също може да доведе до проблеми, но в същото време енергийните системи понасят щети. Производството на енергия от водни централи също ще бъде повлияно, защото ще има по-малко вода. Всички тези влияния могат да доведат до по-малко предлагане на електроенергия и по-високи цени, заяви той. – Някои такива проблеми водят по веригата до промени на цените на хранителните продукти и до политическо недоволство.“
Кои са горещите точки на Балканите, които могат да станат обект на конфликт заради климатичните промени, можете да разберете, ако гледате целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.
17:27 | 05.09.22 г.