Турските власти отменят забрана, която бе в сила едва няколко месеца, за внос на някои видове пластмасови отпадъци – мярка, която накара екоактивисти да предупредят за възможните ефекти върху околната среда в една от водещите държави за внос на боклук в Европа.
Ограничението бе въведено едва през май за полиетилена – пластмаса, която може да се открие в множество ежедневни продукти, като найлоновите торбички за пазар и пластмасовите бутилки за минерална вода. Сега обаче отмяната е факт след интензивно лобиране от страна на индустриални групи, съобщава Bloomberg.
През петте години преди забраната да влезе в сила Турция се превърна в основна дестинация за европейския боклук: страната е получила повече отпадъци от Европа, отколкото която и да е било друга държава. И макар голяма част от него да е бил предвиден за рециклиране, то по-рано тази година се появиха снимки на купища боклуци, трупани по полета, което доведе до силно обществено недоволство.
„Това е огромно оттегляне, което ще има последствия за околната среда“, коментира Нихан Темиз Атас, проектен лидер на Greenpeace Mediterranean. „Властите ни увериха, че забраната на вноса ще се задържи“, коментира още той.
Вносът в Турция на пластмасов отпадък се увеличи с близо 200 пъти от 2004 г., като голяма част от увеличението е през последните четири години, след като Китай обяви, че прекратява практиката. Великобритания е изнесла 210 хил. тона пластмасов отпадък за Турция през 2020 г., а Германия е изпратила 136 хил. тона.
В рамките на една обичайна сделка се внася микс от рециклируеми пластмасови и други отпадъци без друга стойност. При трансакцията може да се намалят разходите за суров материал на турските производители на пластмаса, но също така се прехвърля отговорността за рециклирането от Европа – където отпадъкът е събран, към Турция.
Премахването на опасни химикали от пластмасата е труден и скъп процес и някои компании предпочитат да изгарят материалите. От Microplastic Research Group – екип учени, които следят турската индустрия за рециклиране, посочват, че най-малко 68 пожара са отчетени в турски заводи през първата половина на годината – значителен ръст спрямо осем за цялата 2016 г.
Турските компании „получават суровините си по-евтино. Европейските фирми се отървават от своя боклук. И тонове останала пластмаса свършва зарязана в Турция“, посочва Седат Гюндогду, ръководител на групата.
Проучване за WWF установи, че крайбрежната ивица край южния град Адана е най-замърсената част от цялото Средиземноморие, като двете реки в града отговарят за 9% от пластмасовите боклуци, влизащи в морето всяка година.
Турската индустрия обаче настоява, че разрешаването на вноса не е задължително да означава компромис с екологичните стандарти. Правителството затегна регулациите за това как боклукът трябва да бъде обработван, посочва Явуз Ероглу, ръководител на PAGEV, организация на фирми в пластмасовата индустрия.
„С новата мобилна система за проследяване, базирана на чипове, ще е възможно да се знае кои фирми получават вноса“, коментира Ероглу.
Китай получаваше половината от рециклируемите отпадъци на света, когато формулира забраната си за внос на пластмаса през 2017 г. и започна да я прилага от следващата година.
Това доведе до увеличение на износа за азиатските държави, включително Малайзия и Бангладеш, предизвиквайки притеснения за опазването на околната среда и здравето. Отговор ЕС прекрати износа на пластмасови боклуци към страни извън ОИСР, превръщайки Турция във водеща дестинация.