Русия работи по механизъм, който ще позволи на правителството да „пенсионира“ по-скъпите облигации в рубли, продадени за набиране на спешни средства по време на пандемията от коронавирус.
„Целта е да се възстанови правилната структура на портфейла, така че при следващата криза държавният дълг да бъде използван отново за провеждане на активна икономическа политика“, коментира в интервю заместник-министърът на финансите Тимур Максимов, цитиран от Bloomberg.
Той не уточнява времето и средствата, които министерството може да отдели за изкупуването на облигациите.
Миналата година Русия удвои плана си за заеми, за да финансира икономиката си заради пандемията, тъй като цените на петрола се сринаха, а САЩ затегнаха санкциите. В поредица от аукциони, доминирани от местни банки, Министерството на финансите продаде облигации с плаващ лихвен процент, предлагайки купон, който се покачва с основния лихвен процент на централната банка.
Сега, когато инфлационният натиск се засилва и централната банка затяга паричната си политика, Москва иска да се отдалечи от по-скъпите заеми. Дългът с плаваща лихва сега представлява около 35% от непогасените местни облигации на министерството. Целта е това ниво да бъде намалено до 15% или 20%.
Администрацията на Джо Байдън наложи санкции на руските дългови пазари по-рано тази година, за да накаже Кремъл за намесата в изборите и хакерските атаки. Санкциите обаче се оценяват като „меки“, защото те само забраняват на американските инвеститори да купуват облигации в рубли на първичния пазар.
„Наложените ограничения не покриват вторичния пазар, така че не очакваме делът на нерезиденти да намалее спрямо сегашните нива“, казва Максимов. „Международният инвеститорски интерес, който не може да бъде удовлетворен на първичния пазар, може да се прояви като търсене на вторичния пазар“, допълва той.
Към 21 април чужденците държат около 19% от руския държавен дълг в рубли. Министерството е продало облигации за над 45 милиарда рубли (604 милиона долара) на аукцион на дълг в сряда.
„Ако пазарната конюнктура ни позволява да взимаме повече заеми по-рано, може да го направим, но ще работим за по-плавни потоци“, допълва Максимов. „Седмичните ни нужди, като се вземе предвид набраната сума, сега са между 45 и 50 милиарда рубли“, добавя той.
Ако министерството на финансите се придържа към този по-нисък седмичен обем на продажби, то частично ще компенсира рисковете от покачването на лихвите, смята Дмитрий Полевой, анализатор в Locko-Invest.
Международните потоци в местни облигации са били положителни до момента този месец, пишат анализаторите на VTB Capital. Анализаторите на Росбанк обаче предупреждават, че пазарът на облигации в рубли е изправен пред „неизвестност“. Стабилизирането на глобалните лихвени проценти и подкрепата от местните банки са аргумент срещу продажбата, допълват те.
Перспективата за по-нататъшно повишаване на лихвените нива, както и някои възможни ребалансирания преди санкциите да влязат в сила на 14 юни засега тежат върху облигациите.