Бившият премиер на Полша и председател на Съвета на Европейския съюз (ЕС) Доналд Туск отказа да оглави опозицията за изборите в Полша през 2019-2020 г. Може би това беше разумен избор. Партията "Право и справедливост" (PiS) на Ярослав Качински спечели всички избори, като победи Гражданска платформа на Туск с голяма разлика.
Самият Туск знаеше, че няма да спечели, а също и че поражението ще подкопае всякакви дългосрочни политически амбиции, които той може да има у дома, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Сега, когато полската политика се обръща срещу PiS, връщането на Туск на националната сцена не би трябвало да е толкова изненадващо.
PiS страда заради задълбочаването на споровете между партньорите в управляващата коалиция на фона на вихрещата се пандемия. Премиерът Матеуш Моравицки обяви поредното блокиране. Ръководеното от PiS правителство, което той оглавява, е малко вероятно да подобри рейтинга си.
Междувременно нехаризматичният опозиционен лидер Борис Будка се бори да извлече дивиденти на гърба на PiS. Новата група на бившата телевизионна звезда Шимон Холовния открадна част от избирателите на PiS.
Туск е истински политически оператор. Той очевидно играе дългата игра, в която Качински вече не е единственият плеймейкър.
При липсата на програма, политически проект или база Доналд Туск разчита на личната си харизма - подобно на Качински, да обедини разнородни десноцентристки групи. Може би сега е моментът да нагази в политическите води и да види какво ще стане.
Първият му опит „ухапа“ Моравицки, който се оплаква в официалните си изяви, че „някои политици“, и „някои медии“ „атакуват действията на правителството в борбата срещу епидемията“. „Апелирам към опозицията: ако не можете да действате солидарно с правителството, поне не влошавайте ситуацията“, коментира още премиерът.
Туск отговори иронично, че никой никъде другаде в ЕС не напада опозицията, лекарите или журналистите заради ситуацията.
„Говорих днес с министър-председателите на Хърватия, Австрия, Литва, Латвия, България и Словения и председателя на [Европейската] комисия за съвместна борба с вируса. Никой не напада опозицията, лекарите или журналистите“, писа той в Twitter.
Туск може да няма политически амбиции и думите му просто да изразяват презрение към управляващата коалиция, която широко се подкрепя в родината му. Ако обаче той обмисля да се кандидатира за президент през 2025 г., сега може би е добър момент да започне с настройката.