Доскоро само настървените оптимисти сред критиците на руския президент Владимир Путин се надяваха, че Алексей Навални ще бъде освободен и ще се върне при семейството си. Досега Кремъл многократно беше изненадвал със своята гъвкавост. Ту ще разреши на Навални да участва в избори, само за да го нападне след това с нови наказателни производства. Но след това винаги, когато е възможно, държавните медии, съдебна система и полиция започват поредната атака. А ако е необходимо, се оттеглят отново за кратко. През 2015 г. съд отхвърли искането на затворническите власти за превръщане на условната присъда на Навали в ефективна. Изглеждаше, че московските стратези непрекъснато търсят - според тях - елегантно решение на проблема с Навални, пише в свой анализ за Die Welt Максим Киреев.
Но времето на игрите в Москва най-накрая свърши. Има много непосредствени причини, поради които Алексей Навални влезе в затвора. Той официално е нарушил изискванията за пробация, твърди се, още преди да бъде лекуван в чужбина. В миналото обаче такива твърдения за престъпления не интересуваха съдебната система. Сега обаче, с последните си разкрития, Навални принуди руската тайна служба да се опита да го убие. Малко след това той лично примами Путин с разследването си за частния му замък за милиарди. Веднага след завръщането си в Русия Навални влезе в ареста, а последвалите протести не можаха да променят това.
Отвъд тези скорошни събития обаче има само една основна причина за вчерашната присъда - това е целта на Путин да запази властта си в Русия в продължение на години и дори десетилетия. При това – на всяка цена.
Преди почти дванадесет месеца руският президент преобърна руската конституция и прокара реформата си на референдум. Неудобни губернатори като Сергей Фургал в Хабаровск бяха свалени, правото на портести беше затегнато, а минималните стандарти за изборите бяха облекчени. По някое време през този период беше взето решение Навални да си тръгне. Първо чрез неуспешна атака, а сега и със затвор.
Навални трябва да е бил последният основен проблем на Путин. Последната пречка по пътя към вечното управление. Независимо дали Навални наистина може да представлява заплаха за Кремъл. Този ирационален страх се прояви най-ясно, когато управляващите изпратиха огромен полицейски контингент в центровете на Москва и Санкт Петербург. И това, въпреки че броят на демонстрантите оставаше управляем. Общо около 10 000 ареста през два уикенда подред са резултат от тази свръхреакция. Никога преди държавата не е показвала силата си толкова демонстративно. Присъдата срещу Навални е продължение на тази силова демонстрация.
Режим, който не е сигурен в себе си, изглежда още по-опасен за своите противници. Дори случаят на Навални да предизвика нови протести, пространството за законна политическа дейност в Русия намалява. Последователите на Навални трябва да усетят колко опасно е станало или все още може да бъде за тях лично участието в политическия живот. В допълнение към Навални и много служители на неговата фондация и политически поддръжници сега са под домашен арест или са изправени пред нови наказателни производства. Само в чужбина хората на Навални могат да се чувстват в безопасност от руските власти. А може би дори и там не.
Всъщност Навални и неговите поддръжници искаха да обявят война на управляващата партия „Единна Русия“ на предстоящите избори за Думата през септември. Отново и отново те биха могли да раздразнят държавната власт на важни регионални избори и да отпразнуват дори частични успехи. Понастоящем „Единна Русия“ има 43 процента подкрепа в независими допитвания – с около десет процентни пункта по-малко в сравнение с предишните парламентарни избори през 2016 г. Хората на Навали искаха да подкопаят този резултат с целенасочени препоръки при изборите - за допустими кандидати и партии. Сега, когато е затворен, неговата национална мрежа едва ли ще функционира така добре, както преди. Особено когато Навални вече не може да общува толкова лесно с външния свят.
Откакто Навални се върна в Русия и след задържането му веднага след кацането на самолета, в страната започнаха демонстрации. Хиляди протестират срещу отношението към Навални и настояват той да бъде освободен. Освен това се обявяват против корупцията и клептокрацията.
Но дори да изглежда, че Путин и неговите съветници сега имат един проблем по-малко, триумфът им няма да трае дълго. Не напразно съдиите не постановиха досега разрешение да поставят Навални зад решетките. Нещо повече, Кремъл очевидно беше готов най-късно до август 2020 г. да го убие, вместо да го заключи.
Причината е проста. Путин искаше да попречи на Навални да стане герой в затвора. В съвременна Русия никой, който е претендирал за най-високия пост в страната, никога не е седял в затвора с години.
Разбира се, не е сигурно, че Навални ще може да се превърне в руския Нелсън Мандела. Тоест – да се превърне в политик, който в един момент може да премине направо от затвора на най-високото ниво на политиката.
Но в руското общество присъдата изглежда почти като малко признание за Навални, който наскоро придоби огромна популярност в Русия, въпреки че остава противоречив. За пропагандата беше лесно да обвинява опозиционната партия в отношения с чужди тайни служби или държавна измяна. След доброволното влизане в затвора, в което се превърна завръщането му в Русия, тези твърдения изглеждат по-неоснователни от всякога. За обикновените руснаци престоят в затвора само доказва честността на Навални и го прави още по-популярен.