Политически конфликт с партньорите от Европейския съюз. Безпрецедентни количествени облекчения. Един от най-високите проценти на заразени с COVID-19 в света.
По всички стандарти 2020 беше бурна година за Източна Европа. А тъй като отраженията продължават, инвеститорите имат много причини да са на нокти през 2021 г. – от избори до изтичането на стимулите и предизвикателствата пред паричната политика.
Макар че валутите като полската злота и чешката крона може да продължат да ограничават спадовете си през годината, усилията на централните банки за овладяване на инфлацията и намаляването на кризисните програми може да тласне доходността по облигациите нагоре в Полша, Унгария, Чехия и Румъния, казват анализатори, цитирани от Bloomberg.
В същото време силните търговски връзки с еврозоната може да привлекат инвестиции от компании, стремящи се да намалят производствените разходи, което ще помогне на страните членки на ЕС от Източна Европа да постигнат ръст, смята Кристиан Ветоска, базиран в Лондон стратег на Deutsche Bank. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира ръст от 3,9% догодина след спада от 4,6% през 2020 г.
„Пазарните възможности за растеж и чувствителни към растежа активи като валути и ценни книжа определено изпреварват рисковете за Централна и Източна Европа през 2021 г.“, допълва Ветоска.
Хищническа политика
Популистките правителствени политики достигнаха кулминацията си през 2020 г. с временното вето върху бюджета на ЕС от Унгария и Полша. Следващата година може да се окаже изпълнена с не по-малко събития, тъй като проверките на ЕС за демократичните норми в двете страни продължават.
Макар и пощадени от големите колебания в някои от по-големите развиващи се страни като Бразилия и Русия, валутите на страните членки на ЕС от Източна Европа са чувствителни към политическите властови игри.
Унгарският премиер Виктор Орбан ще се бори за четвърти последователен мандат на избори през първото полугодие на 2021 г. В Румъния новият премиер Къцу ще се стреми да запази крехка коалиция и да откъсне страната от популистките политики, които възприема регионът.
Чешкият премиер милиардер Андрей Бабиш също е изправен пред парламентарни избори през есента, както и пред проверки за измами и конфликт на интереси. Полша се насочва към първата си година без избори от 2017 г. насам.
Динамика на дълга
Източноевропейските страни заличиха десетилетния усилия да намалят дълговете си, след като правителствата увеличиха бюджетните разходи, за да смекчат икономическите загуби от пандемията. Въпреки че БВП вероятно ще нарасне отново през 2021 г., бюджетните дефицити също ще се увеличават или дори ще надхвърлят нивата през първата година на пандемията.
Това може да принуди централните банки да продължат да подкрепят облигационните пазари или рискуват увеличаване на доходността. Макар че количествените облекчения ще останат в дневния ред на паричната политика за някои страни, централните банки в крайна сметка ще трябва да се откажат от изкупуването на активи и да опитат да избегнат по-големи сътресения у дома.
В Румъния правителството ще опита да сложи край на годините на фискална разточителност и да запази инвестиционния си кредитен рейтинг.
Ограничения за облекченията
Стимулирането на икономиките може да накара централните банки в региона да започнат да преценяват необходимостта от повишаване на лихвите. Инфлацията остава упорито по-висока, отколкото в еврозоната, а нови стимули и икономически растеж може да засилят натиска.
Споразумения за бъдещи периоди показват, че основните лихви ще бъдат с 35 базисни пункта по-високи в Чехия до края на 2021 г., докато лихвите в Унгария и Полша ще запазят настоящото си ниво.
09:39 | 08.09.22 г.