За да разберат докъде води поляризацията, американците могат да погледнат Полша

През 2015 г., година преди Доналд Тръмп да стане президент на САЩ, сходна смяна на властта се случи в Източна Европа макар и в по-малък мащаб. Подобно на Америка малко по-късно, Полша направи завой от твърдата десница към антиелитарен популизъм, изграден върху политиките на недоволството и възмущението. Как изглежда Полша днес, пита Андреас Клут в статия за Bloomberg.

Горчиво разделена. „Това е война“ гласяха някои плакати, носени от стотици хиляди поляци, предимно жени, които излязоха на улиците през последните дни. Те организираха поход срещу стремежа за превръщането на един от най-рестриктивните закони за абортите в Европа в още по-ограничителен със забрана на прекратяването на бременност, дори когато плодът не е жизнен. „Иска ми се да можех да абортирам правителството ми“, гласеше плакат, носен от една жена.

Тези страсти се вписват идеално в наръчника на Ярослав Качински, сивия кардинал на полската политика като лидер на популистката управляваща партия „Право и справедливост“. Жените на улицата са „нихилисти“, целящи да „унищожат Полша“, обяви той. Държавните телевизии, върху които партията упражнява контрол, нарекоха протестиращите „леви фашисти“. Качински насърчи богобоязливите поляци да „защитят“ църквите и параклисите от предполагаемите необуздани тълпи. Мнозина се отзоваха, някои носеха неонацистки символи.

Това се случва по улиците на Полша през есента на 2020 г. Но нещата не стигнаха до тук изведнъж. Появата на горчилката, която може да изглежда позната на американците, се случи постепенно през последните пет години. Физически и стилистично Качински не прилича на буйна риалити звезда като Тръмп. Той е дребен на ръст човек, който предпочита да стои встрани от светлините на прожекторите и управлява задкулисно. Той официално се присъедини към кабинета като вицепремиер едва през последно време, за да следи битката за власт между премиера и министъра на правосъдието.

Но по политическите си инстинкти Качински има много общо с Тръмп. И двамата се харесват на и управляват базите си от избиратели. В случая на Качински това са селските райони и консервативните католици, които са разочаровани от развитието на Полша след падането на комунизма. Подобно на Тръмп Качински ругае бежанците и други мигранти, които смята за заплаха за начина на живот на автентичните поляци, имайки предвид лоялните на партията му.

Преди всичко Качински и партията му ненавиждат либералите и космополитните „елити“. По време на предизборната кампания за президентските избори тази година това прие формата на очерняне на гейове, лесбийки и трансексуални хора и на тяхната т. нар. „ЛГБТ идеология“. Партията също така рециклира антисемитски стереотипи от миналото и флиртува с теории на конспирацията.

Подобно на Тръмп Качински и неговите лакеи многократно са нарушавали демократични табута. Но в Полша, която стана демокрация едва през 1989 г. и член на ЕС през 2004 г., това е по-лесно, отколкото в САЩ с тяхната дълга традиция на проверки и баланси. Най-известният пример е саботирането от „Право и справедливост“ на върховенството на закона с много сложни маневри и по-конкретно на независимостта на съдиите и съдилищата.

В резултат на това сега ЕС води официална дисциплинарна процедура срещу Полша. Но това само настървява още повече Качински. Полша е най-големият нетен бенефициент на средства от Брюксел. Но точно както Тръмп обича да клевети ООН, Световната здравна организация или други многостранни организации, „Право и справедливост“ обрисува ЕС като коварна империя, която се намесва в изграждането на полската нация.

Цялостните последици от полския популизъм превръщат страната в злодей в ЕС. Изглежда, че страната няма интерес да помогне за разрешаването на голям проблем – от миграцията до климатичните промени и сега пандемията. Големият пандемичен пакет от мерки за стимулиране на икономиката на съюза е блокиран заради клауза, насочена конкретно срещу Полша и Унгария. Тя обвързва финансирането с върховенството на закона. В същото време коронавирусът, който пристигна късно в Полша, се разпространява бързо.

Забраната на абортите, която правителството сега тактично отлага, е смятана за опит за отвличане от всички проблеми и провали и за мобилизирането още веднъж на базата от избиратели католици за предстоящата по-широка културна война. Това накратко се нарича популизъм.

Но ограниченията му сега стават ясни. В допитване, осъществено на 31 октомври, девет дни след решението за аборта, само 30,9% подкрепиха „Право и справедливост“, което е рязък спад. Според друго допитване около 70% от участниците имат отрицателно мнение за Качински и са заявили, че той трябва да подаде оставка като ръководител на партията.

Твърде рано е да се прави заключение както, че популизмът в Полша е достигнал връхната си точна, така и че ще се изроди в автокрация като в Унгария. Но Полша вече е предупреждение за САЩ, ако са необходими още такива. Популистката политика на негодувание води страната до задънена улица. Ако граждани смятат свои сънародници за врагове, ако управляващите са разделени на вътрешни групички, никакви проблеми не могат да бъдат разрешени, а се създават много нови. И цялата страна страда.