Пандемията от новия коронавирус прехвърли дискусията за корпоративното преориентиране към развиваща се Европа. От Азербайджан до Сърбия политиците, бизнес лидерите, анализаторите и консултантите говорят за т.нар. nearshoring – прехвърляне на дейности и производства от далечна Азия към дестинации близо до дома, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Често някои оратори прокламират своите страни като следващата Нирвана за преместване на бизнеси. Реалистични ли са обаче надеждите ми и трябва ли да очакваме масово насочване на дейности към развиваща се Европа?
Не става въпрос само за коронавируса
Да проверим фактите. Много преди пандемията големи и малки компании вече реорганизираха своите глобални вериги на доставки. За много от тях това включваше и преместване на производства, подтикнати от ръста на заплатите, слабата защита на интелектуалната собственост и технологиите, търговските войни и въвеждането и повишаването на мита, потенциалното въздействие на евентуален твърд Brexit, изместващата се демография и други причини.
Значителен натиск оказва и тенденцията за бързи и персонализирани доставки и повече устойчивост.
Вярно е, че развиваща се Европа като цяло извлече ползите от преместването на компаниите. Един пример е Pegatron – тайванският производител на потребителска електроника, който премести своите операции в Китай в Чехия. Други примери включват Jabil, Lechpol и Marklin.
Пандемията разкри голямата необходимост от устойчивост на веригата на доставки, което засилва тенденцията за преместване. Има обаче някои заблуди за този процес. В повечето случаи производствата се местят не в страната на произход, а близо до пазара. Компаниите освен това не се преместват току така.
Един такъв пример е Adidas. Преди едва пет години компанията радикално преработи своите производствени тактики и създаде т.нар. „скоростни фабрики“ в Германия и САЩ, които да заменят азиатските доставчици и евтината работна ръка. Напълно автоматизираните фабрики биха направили компанията по-бърза и гъвкава при производството на обувки, като и позволят да прави и малки партиди.
През 2019 г. Adidas реши да затвори и двете фабрики. Компанията обяви, че централите и технологията ще бъдат преместени в Азия. Ръководителите обясниха решението, като посочиха необходимостта от локализиране на производството, "където се намират ноу-хау и доставчици". Други твърдят, че Adidas е надценила способността на роботите ефективно да заменят набора от човешки умения, необходими за изработване на спортни обувки.
Преосмисляне на критериите за местоположение
Уравнението за пренасочване на производства е потенциално по-трудно да се реши от простото търсене на ниска цена на труда, което караше бизнесите по целия свят да отварят фабрики в Азия през последните три десетилетия.
Със сигурност разходите за труд ще продължат да бъдат важни при вземането на решение в бъдеще. Днешният фокус обаче е повече върху общите разходи (комбинацията от заплати, суровини, входящи и изходящи пратки, тарифи и т.н.).
Разходите настрана, компаниите обикновено вземат предвид над 60 критерия, за да претеглят възможностите си за преместване на бизнес. Някои от тях са наличие на цифрови умения, умения за автоматизация, достъп до квалифицирана работна сила, бързина и лекота на достъпа до пазара.
17:37 | 12.09.22 г.