Коронавирусната пандемия може и да поставя разширяването на Европейския съюз на ръба на оцеляването, но междувременно не пречи кандидатките от Балканите да получат доза икономическа интеграция.
Шестте страни кандидатки от южната част на Стария континент са идеално позиционирани да се превърнат в база за доставки на европейските компании, опитващи се да намалят зависимостта си от Китай. Това поне е мнението на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която планира да отпусне през тази година финансиране в размер на 1,7 млрд. евро.
Обхватът на промяната – известна като „ниършоринг“, приближаване на производството до пазара на предлагане, ще зависи от това „колко националистически настроени или интегрирани ще бъдем“, заяви Жужана Харгитай, ръководителката на ЕБВР за Западните балкани в интервю, цитирана от Bloomberg. По думите й индустрии като производството на автомобилни части, пакетирането на храни, текстила и медицинското оборудване ще могат да се възползват.
Подобна позиция вече се появи в изказванията на някои правителствя. „Тази криза ни показа колко зависими сме всички от Китай“, заяви румънският министър на икономиката Виргил Попеску миналия месец.
Първо обаче ще трябва да бъде преодоляна дълбоката рецесия.
В сряда европейските лидери проведоха среща на върха, фокусирана върху борбата с рецесията, а не толкова върху бъдещото разширяване.
Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово искат да се присъединят към европейския блок, но неведнъж са изразявали разочарование от определяната от тях липса на ентусиазъм от страна на Брюксел. През март беше взето решението за започване на присъединителните преговори с Тирана и Скопие, но процесът по всяка вероятност ще отнеме години.
На фона на коментарите за отдръпването от Китай за сметка на Западните Балкани трябва да се отбележи, че регионът се надява да получи значителни средства от Пекин по програмата за икономическо развитие „Един пояс – един път“. В рамките на проекта Китай щ предлага средства както под формата на инвестиции, така и на евтини кредити. Сърбия е една от страните, които вече дадоха сигнал, че ще се възползват.
Западните Балкани вече предоставят на ЕС евтина работна ръка и са предпочитани заради географската си близост, въпреки че качеството на логистиката остава под средното.
Зелената сделка на ЕС, в която място ще намерят и Западните Балкани като част от техния интеграционен процес също може да направи региона по-привлекателен. Според Харгитай налагането на допълнителен данък върху въглерода ще бъде силна мотивация за преминаването към възобновяема енергия.
„Тази въглеродна такса ще е голяма тема и ще има отражение върху ниършоринга“, заяви тя. „Албания се справя. Там нямат въглища, така че компаниите ще идват в Албания, тъй като страната няма да бъде ударена от въглеродния данък“, допълва Харгитай.
15:51 | 13.09.22 г.