Изследователският център Oxford Institute for Energy Studies дава интересни предположения относно бъдещето на транзита на руски газ към Европа в своя доклад на фона на продължаващите преговори между Европейския съюз (ЕС), Украйна и Русия, които продължават да тъпчат на едно място без перспектива.
Контурите на проблема са добре известни: руският енергиен гигант Газпром се стреми, като изгражда транзитни газопроводи за диверсификация (основно „Северен поток 2“ и „Турски поток“), да минимизира транзита през Украйна и в крайна сметка да го намали до нула, докато украинската Нафтогаз има за цел да запази транзитния бизнес като важен източник на приходи.
Във всеки случай е много малко вероятно газопроводите за диверсификация на транзита да заработят с пълен капацитет до 31 декември 2019 г., когато изтича настоящият транзитен договор между Газпром и Нафтогаз. Следователно трябва да бъдат договорени нови споразумения за доставка – нещо, което в момента се очертава като един труден и неефективен процес в тристранните разговори между Европейския съюз (ЕС), Украйна и Русия. Ако не бъде постигнато споразумение, това би довело до прекъсване на доставките, нещо, което може сериозно да навреди на усилията на газовата индустрия да се превърне в основен елемент на бъдещите енергийните доставки в Европа.
Авторите на доклада представят различни тенденции и фактори, които ще окажат влияние върху развитието на европейската газова диверсификация през следващите пет години.
Oxford Institute представя два сценария, които отразяват възможния капацитет на газопроводите в Европа, с изключение на маршрутите през Украйна (но включително съществуващите тръбопроводи до Финландия и през Беларус и „Син поток“ към Турция).
Според единия сценарий (Scenario A) през 2020 г. правилата на ЕС по отношение на разширяването на тръбопровода ОПАЛ към „Северен поток“ ще бъдат коригирани, с което ще се позволи на Газпром да използва целия капацитет на газопровода – 55 млрд. куб. От друга страна се очаква част от „Турски поток“ да бъде въведена в експлоатация.
Другият сценарий (Scenario C) очертава вероятни събития за периода 2021-2025 г., когато „Северен поток 2“ вече ще е напълно готов, както и двете тръби на „Турски поток“, където общият неукраински транзитен капацитет ще надхвърля 200 млрд. куб. м. Но дори и в този случай затварянето на транзита на газ през Украйна може да се окаже силно проблематично, тъй като обемите в горната част на посочения диапазон на търсенето може да бъдат доставени само чрез украинския транзитен маршрут.
Oxford Institute разглежда три различни нива на търсене по отношение на изнесения руски природен газ. Първото ниво е определено като минимално и съответства на 70% от нивата доставките на руски газ по дългосрочните договори с Газпром. Второто и третото ниво съответстват на общото европейско търсене (в това число и Турция) на руски газ.
Едното ниво се отнася за високото азиатско търсене на втечнен природен газ (LNG), което ще отнеме от доставките на LNG от Европа и ще увеличи европейското търсене на руски газ, а второто ниво предполага слабо търсене на този ресурс в Азия.
За да се изчислят обемите на руския износ, необходими за задоволяване на европейското търсене, Oxford Institute предприема две стъпки. Първо, към нетното търсене на руски газ в Европа се добавят обеми, доставени до Украйна по реверсивен поток (от Германия и други европейски страни), както и към други дестинации извън ЕС (над 10 млрд. куб.м годишно). Второ, те са допълнително коригирани (умножени по 1,061818), за да се получат прогнозните брутни обеми, които ще бъдат изнесени от Русия, измерени по руския стандарт.
Брутният износ на газ от Русия може да достигне 185-187 млрд. куб. м през 2020 г. и 192-225 млрд. куб. м през 2022 г.
Преговорите за транзит
Преговорите между Газпром и Нафтогаз за транзит на природен газ след 2020 г. започнаха още през април 2018 г.
Предизвикателствата на договорните условия от двете страни доведоха до един от най-големите търговски арбитражни спорове.
Последният етап от разговори между ЕС, Русия и Украйна приключи разочароващо, като шефът на Енергийния съюз в ЕК Марош Шефчович заяви че Москва и Киев трябва да подходят с по-голямо чувство на неотложност към разговорите за транзит на природен газ за Европа.
„Моето послание днес и във всичките останали срещи остава същото - времето лети. И като се има предвид крайния срок, трябва да има ясно чувство за неотложност “, посочи Шефчович по време на пресконференция след срещата. „Разочарован съм от днешния резултат“, добави още той.
Настоящото споразумение за транзит на природен газ между Москва и Киев изтича на 31 декември.
Шефчович уточни, че е убеден във възможността преди края на декември да бъде сключен нов договор. Той добави, че участниците в преговорите единодушно са на мнение, че за прекъсване на доставките заради липсата на договореност не може да става и дума. Шефчович поясни, че се разглеждат възможности за взимането на временни решения след изтичането на действащия договор на 1 януари догодина, ако дотогава няма ново споразумение.
Малко по-рано този месец украинският президент Володимир Зеленски заяви, че строителството на "Северен поток 2" може сериозно да подкопае енергийната сигурност на Украйна, с което добави допълнителна доза напрежение в обтегнатите отношение с Русия.
До края на годината се очаква и решението на Дания относно предоставянето на зелена светлина за строежа на останалата част на газопровода през нейна територия.
„Сигурен съм, че Дания, ако следва европейските правила, накрая ще даде разрешение за строителство на газопровода, не бих искал да мисля за друг развой на събитията. Компаниите, които отговарят за този проект, се надяват да получат разрешение до края на годината", заяви още тогава ръководителят на германската група Wintershall Dea Марио Мерен.
В интервюто за руска телевизия Мерен коментира, че делът на втечнения природен газ на пазара се увеличава, но нестабилността на този ресурс не позволява на Европа да се уповава на него така, както на надеждния вариант за доставка на газ по тръби.
13:46 | 14.09.22 г.