Югоизточна Европа може да бъде диверсифицирана чрез Трансбалканския газопровод

Повече от 30 години Трансбалканският газопровод се използва за транспортиране на руски газ към Югоизточна Европа. Но строежът на „Турски поток“ може да отвори вратата за пренасочване на трансбалканската газова инфраструктура, пише Аура Сабадус за EuroPost.

Втечненият природен газ (LNG) може да бъде внесен през Турция и Гърция и да използва същите тръби, за да обслужва региона, намалявайки зависимостта от руския газ. Такъв план обаче изисква консенсус между участващите страни от Югоизточна Европа - основните предизвикателства са политически, а не технически. 

Регионът на Югоизточна Европа в достатъчно дефрагментиран чисто политически - Украйна, България, Северна Македония, Молдова и Румъния са само част от страните, чиито територии присъстват в рамките на региона или имат обща граница с него. Без да губят ценно време, Турция и Гърция, които се стремят да се превърнат в регионални газови центрове, вече увеличават вноса на LNG. Но прозорецът на възможностите няма да бъде отворен дълго - в края на 2019 г. изтича дългосрочният транзитен договор между украинската "Нафтогаз" и руския енергиен гигант "Газпром", като към това може да се добави и планът на Москва да пренасочи текущия износ на газ към „Турски поток“, минаващ през Черно море.

Ако не бъде създадена нова стратегия преди това да се случи, тогава Русия ще запази своето газово господство в региона, посочва Сабадус.

Докато вниманието на основните медии сега е съсредоточено върху завършването на двете газови магистрали на Русия - „Северен поток 2“ и „Турски поток“ - в Югоизточна Европа се наблюдават изключителни, но недостатъчно добре отразени в публичното пространство промени, които могат да се се сблъскат с регионалното лидерство и геополитическия натиск на Москва и да помогнат за установяване на двупосочен коридор север-юг, свързващ Гърция и Турция с Украйна чрез Трансбалканския газопровод.

Коридорът е основната газова артерия, по която тече суровината, пренасяна от Русия към България, Гърция, Северна Македония и Турция през Украйна, Молдова и Румъния повече от три десетилетия.

Въпреки това, с дългосрочен транзитен договор между „Нафтогаз“ и „Газпром“, изтичащ в края на 2019 г., и налагането на „Турски поток“, Трансбалканският газопровод може да бъде свободен.

Нараства вносът на американски LNG

Критично е, че изтичането на срока на договора съвпада с увеличаването на износа на LNG, произведен от САЩ, за Гърция и Турция и безпрецедентните трансформации в газовата динамика в региона.

Това отваря рядък прозорец на възможности за Югоизточна Европа - исторически една от зоните на континента, която най-много зависи от руския газ - да се сдобие с достъп до LNG и да транспортира горивото от юг на север през трансбалканския маршрут.

За да обърнат потоците, страните трябва да засилят компресията, да надстроят измервателните станции и да приведат в съответствие правилата за предаване и трансгранична търговия. Но въпреки че разходите, свързани с подобни операции, са сравнително малки и времето, необходимо за тяхното изпълнение, трябва да бъде съкратено, особено в сравнение с изграждането на нов газопровод от нулата, трудността се крие в самите страните и в това дали те искат да останат зависими от Русия.

Турският внос: количествата LNG настигат руския газ

От началото на 2019 г. Югоизточна Европа и Турция стават свидетели на някои от най-драматичните промени в газовия сектор през последните години.

Турция, която традиционно разчита на руския газопровод, за да покрие повече от половината от вътрешното си потребление, успя да увеличи вноса на LNG, за да се изравни този ресурс с руския газ в общия внос на Турция. Според последните доклади на енергийния регулатор EPDK, Турция е внесла 20,6 млрд. куб. м LNG и обикновен природен газ през първите пет месеца на 2019 г. От тях 6,8 млрд. куб. м, или 33%, са от руски газопровод, докато вноса на LNG възлиза на 6,5 млрд. куб. м, или 32%, от общия брой. Това е забележителна промяна от първите пет месеца на 2017 г., например, когато вносът на ресурс по газопроводи в Турция от Русия възлиза на 51% от общия поток, който възлиза на 24,2 млрд. куб. м. За сравнение, делът на LNG в общия внос е бил 21% през същия период.

В рамките на нарастващия дял на Турция от внос на LNG доставките от САЩ също нарастват. Според доклади, страната е внесла 0,9 млрд. куб. м LNG от САЩ през първите четири месеца на 2019 г., което е двойно по-голямо количество от обема през цялата 2018 г.

Значителното увеличение на американския LNG класира Турция на второ място след Испания в класацията на основните вносители от Европа.

Нови регионални газови хъбове - Турция и Гърция

Промените се дължат до голяма степен на неотдавнашното разширяване на капацитета за внос на LNG в Турция от нейните крайбрежни терминали Алиага и Мармара, както и от двете плаващи съоръжения за съхранение и регазификация, които обслужват пристанищата Етки и Дортьол на Егейско и Средиземно море.

Разширяването доведе до увеличаване на турския общ капацитет за внос на LNG до 42,7 млрд. куб. м, или 90% от общия внос на газ в Турция през 2018 г., засилвайки позицията на Турция като основен световен вносител на LNG и като амбициозен регионален газов хъб.

Съседна Гърция също е разширила капацитета си за внос от LNG терминала Ревитуса чрез добавяне на трети резервоар и е в процес на въвеждане в експлоатация на офшорни терминали в северното пристанище Александруполис.

Подобно на Турция, Гърция също е внесла повече американски LNG през първата половина на 2019 г., отколкото през цялата 2018 г.

По-рано през юни за пръв път Гърция получи американски LNG за доставка в България, който през третото тримесечие на 2019 г. трябваше да бъде последван от втора доставка през Ревитуса.

България, която доскоро почти изцяло зависеше от руския газ, е в процес на диверсификация на доставките, благодарение на американския LNG и увеличаването на трансграничния физически капацитет за взаимно свързване с Гърция. Капацитетът на междусистемните връзки между двете страни се очаква да се увеличи още през 2020 г., когато интерконекторът Гърция-България (IGB) с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно ще бъде въведен в експлоатация и свързан с терминала Александруполис в Северна Гърция.

Разходи за газ

Високите разходи, с които се сблъскват страните от региона по отношение на цените на природния газ, принуждават правителствата още по-ускорено да дадат път и да позволят на LNG да достигне до техните пазари.

Достигнатите основни етапи и динамиката, която в момента се очертава, са само началото на една по-широка регионална трансформация, която може да транспортира LNG на север към Румъния, Молдова и Украйна, ако преносният капацитет бъде пренасочен по Трансбалканския газопровод.