От една година Турция е в дълбока икономическа и валутна криза. Девалвацията на турската лира, достигаща 30%, се отразява много зле на населението, защото инфлацията неизбежно води до ръст на основните хранителни продукти. Но ситуацията изправя пред сериозни проблеми и турските фирми: днес еврото и доларът са два пъти по-скъпи, отколкото преди три години, а това оскъпява и вноските по чуждестранните кредити. Резултатът: икономиката се срива, държавните дългове се увеличават, безработицата е висока, пише в свой коментар за Deutsche Welle Даниел Деря Белут.
Всичко това е опасно за турския президент. Икономическата криза силно накърни неговата популярност. Но той си намери изкупителна жертва: турската централна банка. Президентът Реджеп Таийп Ердоган и финансовият министър Берат Албайрак, който е негов зет, оказват от месеци насам натиск спрямо банката и настояват за намаляване на основния лихвен процент. Актуалната позиция на икономистите обаче гласи, че ниските лихви само стимулират инфлацията. Ръководството на банката успя в продължение на месеци да устои на натиска, задържайки водещата лихва на 24% от септември 2018 насам. В крайна сметка Ердоган и финансовият му министър се видяха принудени да поискат оставката на директора на банката Мурат Четинкая. И понеже той отказа да им се подчини, миналата събота бе уволнен, а на мястото му бе назначен досегашният му заместник Мурат Уйсал.
"Многократно му казвахме, че лихвите трябва да бъдат намалени. Повтаряхме, че ако падне основният лихвен процент, ще падне и инфлацията. Той обаче не направи необходимото", гласят аргументите на Ердоган за освобождаването на Четинкая.
"Сериозната академична литература" не приема твърдението, че по-ниският основен лихвен процент може да намали инфлацията, казва Ердал Ялчън, професор по икономика в университета в Констанц. Въпреки това той може да си обясни решението на Ердоган: "Ако лихвите бъдат намалени, компаниите ще могат по-лесно да взимат заеми и по-лесно ще се сдобиват с евтини пари. По този начин потреблението - така да се каже на заем - ще бъде стимулирано. Но само краткосрочно."
Така правителството се грижи за своята "клиентела" - турските фирми, зависими от кредити, обяснява Ердал Ялчън. Професорът обаче подчертава, че дългосрочно това няма да се отрази добре на населението. То ще бъде изправено пред поредния спад в покупателната способност на лирата.
Според професор Ялчън, намесата на турското правителство в работата на Централната банка чрез уволнението на шефа ѝ е напълно недопустима. "Опитът от последните 80 години показва еднозначно, че тази институция в никакъв случай не бива да се използва като политически инструмент. В противен случай в дългосрочен план ще страда както ценовата стабилност, така и растежът. Именно поради това в почти всички останали държави по света има разделение."
Ходът на Ердоган вече доведе до непосредствени отражения: при откриването на борсите в понеделник (8 юли) стойността на лирата спрямо долара падна с почти три процента. При това турската валута тъкмо бе започнала да се съвзема: от май до началото на юли стойността ѝ доста нарасна. А и икономиката като цяло се развиваше добре в този период: по данни на турската статистическа служба, през юни инфлацията е спаднала до 15,7% - почти на равнището преди икономическата криза.
Срещата на върха на Г-20 в края на юни в Осака, в рамките на която се състоя и разговор между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган, вдъхна нов оптимизъм на инвеститорите. Малко преди това САЩ заплашиха Анкара с налагането на икономически санкции - заради намерението на Анкара да купи руската противоракетна система S-400. В Осака обаче американският президент Тръмп възприе по-скоро помирителен тон - прояви разбиране за предстоящата руско-турска сделка и обвини правителството на своя предшественик, че не е отправило достатъчно изгодни предложения към Турция.
Дали при това положение ще се стигне до налагането на санкции? Това ще стане ясно през следващите дни - когато в Турция пристигне първата част от поръчката. Ракетите в момента се товарят в Русия, издаде Ердоган на пресконференция в понеделник.
Американските санкции биха били поредният удар за неустойчивата турска икономика. През август 2018 правителството на Тръмп наложи наказателни мита на стомана и алуминий от Турция, след като един турски съд отхвърли освобождаването на задържания американски пастор Андрю Брънсън. Резултатът: Турция изпадна в още по-дълбока валутна и икономическа криза. Поради това инвеститорите и пазарите са неспокойни - дори и без уволнението на шефа на Централната банка. "Ерозията на исторически утвърдени обществени институции като Централната банка само отблъсква още повече чуждестранните инвеститори. И води до загуба на доверие."
21:09 | 12.09.22 г.