Страните от НАТО подписаха протокола за присъединяване на Македония към Алианса, давайки надежда, че по този начин ще бъде стимулиран жизнения стандарт в балканската държава след десетилетие на стагнация.
Посланиците на 29-те държави членки одобриха документа, с което Скопие получава правото да посещава срещи на блока преди официалното членство.
Страната, която е дом на 2 млн. души, се намира в центъра на битката за влияние в региона между Русия и Запада. С брутен вътрешен продукт на човек от малко над една трета от средния за Европейския съюз тя е и една от най-бедните на континента, а една трета от населението ѝ е без работа.
След постигането на споразумение с Гърция за името на бившата югославска република, беше премахната една от основните пречки пред нейната евроатлантическа интеграция. Сега Македония очаква приток на инвестиции, посочва гуверньорът на Македонската централна банка Анита Ангеловска-Бежоска в интервю за Bloomberg.
„Когато погледнем към опита на други икономики, които са преминали през този процес, става ясно, че в НАТО и през годините преди присъединяването в НАТО и ЕС притокът на капитали в определени държави региона значително е нараснал“ посочва тя.
Парламентите във всички държави членки на НАТО трябва да ратифицират протокола за присъединяване, за да може страната да се присъедини към другите балкански държави като Албания, Черна гора и Хърватия във военния клуб. В същото време Словения и Хърватия вече са членки на ЕС, а Сърбия, Албания и Черна гора са подали документи за членство, като Белград ще е най-вероятният следващ член на блока.
В продължение на години Гърция блокира евроатлантическата интеграция на Скопие заради спора за името на югославската република. Страната също така е и най-големият чуждестранен инвеститор в Македония, като нейни фирми контролират единствената македонска петролна рафинерия и втората ѝ по големина банка.
Според Ангеловска-Бежоска политическата стабилност също ще спомогне за привличането на чуждестранни инвеститори. По данни на Международния валутен фонд икономическият растеж в страната може да достигне 2,8% през тази година. „Минаха доста години, откакто сме заклещени в този процес с присъединяването към ЕС, за съжаление не по икономически причини“, посочи още тя.
По думите ѝ силните перспективи за интеграция в ЕС и НАТО със сигурност ще окажат ефект върху кредитния риск на страната, което е важно за инвестициите.
20:14 | 10.09.22 г.