Китайските усилия за по-усилено навлизане в Източна Европа са застрашени от това, което държавите в региона определят като неизпълнени обещания за материализиране на парични средства и ангажиментите, обвързани с инвестициите.
Форумът „16+1“ беше установен от Китай като начин да задълбочи отпечатъка си в Източна Европа. За неговите членове – 11 държави от Европейския съюз плюс петте балкански държави, това бе средство за привличане на китайски инфраструктурни инвестиции като средство за стимулиране на техните икономики.
Но много от тези държави се разочароват от липсата на инвестиции от страна на Пекин, посочват източници, запознати с въпроса, пред Bloomberg. Членовете на форума не са съгласни и с предпочитанието на Пекин да предоставя заеми, а не пари в брой. Те също така започват все повече да осъзнават, че по-добри сделки могат да бъдат сключени в рамките на Европейския съюз, като например с Европейската банка за възстановяване и развитие.
„От известно време се нагнетяват чувства на напрежение заради цялата схема“, посочва Ян Вайденфелд, ръководител на отдела за европейски въпроси към берлинския институт Mercator Institute for China Studies. По думите му условията по някои проекти се възприемат от групата „16+1“ като сходни с тези, предложени на африканските държави, което за някои страни е дори „обидно“. Предложението „просто не е толкова привлекателно“, допълни той.
Търговските и инвестиционните връзки между Китай и Централна и Източна Европа се подобриха през последното десетилетие, но въпреки това растежът не достигна „обявените стойности и не отговори на очакванията“ на някои страни, посочиха през май в доклад от Erste Group.
Проблемите около форума може да бъдат приветствани от Брюксел, както и от някои от членките в ядрото на блока като Германия и Франция, които са в авангарда на усилията за затягане на процеса по наблюдение на китайските инвестиции в ключови инфраструктурни проекти и компании в ЕС. Германия е страна, която изразява особено гласно критиките си срещу формата.
Германия няма против страните от Източна Европа да развиват по-тесни икономически отношения с Пекин, но не и за сметка на съвместните европейски политики спрямо Китай, посочва високопоставен представител на правителството в Берлин. Според него има косвен риск китайските инвестиции да се окаже, че са с очакване за политически услуги в замяна.
Полският премиер Матеуш Моравецки – лидер на най-голямата европейска страна в рамките на „16+1“, пропусна тазгодишната среща на форума в София, като вместо това изпрати там своя заместник. Сред страните от Източна Европа Полша е водеща от гледна точка на скептицизма, посочват двама от източниците, запознати с преговорите. Унгария под управлението на премиера Виктор Орбан от своя страна обаче остава упорито обвързана с Китай.
„Налице е несъответствие в очакванията“, заяви Пьотр Бурас, ръководител на варшавското бюро на Европейския съвет за външна политика. Полша иска китайски преки инвестиции и ангажименти в проекти „на зелено“, като в същото време китайците имаха по-голям интерес към публични договори за инфраструктура, преференциални условия и покупка на високотехнологични компании.
Той също така посочи и наличието на конфликт сред някои източноевропейци, на които се гледа така сякаш избират Китай като стратегически партньор вместо САЩ. Полша, заяви Бурас, „избра САЩ и е трудно за тях да си легнат и с двамата“.
Неефективността и ненужната държавна намеса са сред другите оплаквания, които имат членките на форума.
Китай все още има чувството, че страните от бившия съветски блок в Източна Европа са по-близо до нея, но тези дипломатически отношения често не могат да се приложат в днешно време, посочва друг представител от европейско правителство.
Въпреки това според него въпреки недоволството форумът „16+1“ е малко вероятно да се разпадне. Страните все още намират стойност в гарантираната годишна аудиенция с китайския премиер, а и смятат, че форумът подобрява реномето им в богатите на инвестиции китайски провинции. А това е особено полезно за по-малките държави във формата, посочва още представителят.
„Тук не става въпрос за разделянето на Европа“, посочва Уан Иуей, професор по международни отношения към Renmin University в Пекин. „Страните от Източна и Централна Европа са граждани втора ръка в Европа дори и да се присъединят към Европейския съюз – сега те гледат на изток“, допълва той.