Как една държава, която има 2% годишен ръст на брутния си вътрешен продукт ще плаща кредити, които имат 18% лихва към момента, е въпросът, на който обърна внимание Георги Найденов, икономист, в обзора на седмицата за предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Реално Турция има нисък външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт, но има много голям частен дълг, който е над 170%. Възниква въпросът: как една държава, която има 2% годишен ръст на брутния си вътрешен продукт ще плаща кредити, които имат 18% лихва към момента", посочи икономистът.
По думите му ситуацията не опира само до валутата, уточни той и посочи, че тя не възниква само от срива на лирата. Турската икономика изначално има структурни проблеми, които не се решават и за които предпоставки създава точно администрацията на президента Реджеп Ердоган.
„Икономиката на Турция разчита на краткосрочни заеми и с тях стимулира вътрешното потребление, с което поддържа икономически ръст. За първото тримесечие на 2018 година страната има над 7.2 % икономически ръст, което е повече от това на Китай и на Индия“, допълни още Найденов.
Но потискането на ролята на централната банка и централизирането на властта в президента след президентските избори може би са изиграли лоша роля на държавата, каза още анализаторът, защото централната банка не могла да си свърши работата.
Според коментара на госта може да се твърди, че от политическа гледна точка поведението на САЩ все повече тласка Турция към орбитата на Русия, въпреки че Анкара е един от структуроопределящите членове на НАТО. Редица политически въпроси биха могли да имат икономически отражения в развилата се с бързи темпове ситуация в съседката ни, заяви още Найденов.
Повече от разговора вижте във видеото.
12:50 | 13.09.22 г.