Хърватия е изпълнена с доверие, а нейните лидери смятат, че е време последният присъединил се член на Европейския съюз да направи крачка напред към световната сцена.
Заседанието на кабинета в Загреб в четвъртък започна с появата на всеки министър с гордо носена тениска на националния отбор по футбол в чест на победата с 2-1 над Англия. Хърватия има и друга цел, която да покори - еврозоната. Страната се надява да предприеме важна стъпка към целта в петък с утвърждаването на на проевро настроен управител на централната банка, пише в свой анализ Bloomberg.
Много от по-бедните страни на ЕС гледат на общата валута като на начин за укрепване на мястото си във все по-разделения съюз. Докато някои от бившите комунистически страни - Полша, Чехия и Унгария – не планират непосредствено да преминат към еврото, други са готови да се присъединят. България и Румъния са в различни етапи на подготовка, а Хърватия потвърди ангажимента си през тази седмица с номинацията на Борис Вуйчич за ръководител на централната банка. Той е изправен пред вот за утвърждаването си от парламента в петък.
"Влизането в еврозоната ще бъде полезно за Хърватия", заяви Желко Ларцинвич, професор в Икономическия институт в Загреб. „Но процесът може да е труден“, признава той.
Министър-председателят Андрей Пленкович обеща страната да влезе в предверието на еврозоната, известно като ERM-2, до 2020 г. Големият въпрос е доколко е склонна валутната зона, която току-що каза „сбогом“ на гръцката дългова криза, да приеме друг балкански член. Технически готовата бивша комунистическа страна България може официално да кандидатства за ERM-2 до дни, коментира още агенцията.
Въпреки че е по-богата от България, Хърватия не изпълнява всички икономически критерии за влизане в ERM-2. Не са спазени Маастрихтските изисквания за инфлация и дълг, който възлиза на 78% от икономическата продукция през 2017 г., докато изискването е той да е до 60%.
Продължението на анализа четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
04:08 | 11.09.22 г.