Китай обсипва с обещания за инвестиции Балканите в навечерието на срещата на върха между Пекин и 16-те страни от Централна и Източна Европа, събуждайки страхове у Брюксел и някои влиятелни европейски столици, че се правят усилия за разединението на блока.
Срещата на групата 16+1 в София тази седмица – малко преди срещата на върха ЕС-Китай този месец, ще е нов сигнал за амбициите на Пекин в региона във време на напрежение в отношенията на Европа с Вашингтон и Москва, посочва в свой материал в. Financial Times.
Според европейски дипломат отговорът на Китай на притесненията, че форматът 16+1 „изсмуква ресурсите от отношенията ЕС-Китай“, е бил да се изтегли годишната среща напред, само седем месеца след последната в Будапеща. „Китайската реакция беше да натисне ускорителя – много типична реакция“, заяви дипломатът.
Китайските инвестиции в 16-те европейски страни показват силния фокус на азиатската страна върху балканските държави, които искат да се присъединят към Европейския съюз, посочва в свой анализ базираният във Вашингтон аналитичен център Center for Strategic and International Studies (CSIS).
Според данните сделки за близо 4,9 млрд. долара – или над половината от 9,4-те млрд. долара по сделките на групата 16+1 за 2016 г. и 2017 г., са били сключени в петте страни извън ЕС Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.
Сърбия и Черна гора водят преговори за присъединяване към блока докато Албания и Македония миналата седмица получиха зелена светлина за начало на диалога следващата година.
Според анализатори най-малките и слаби икономики в групата са привлекли най-много инвестиции в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път“, тъй като сделките със страни извън ЕС улесняват пазаренето за Пекин.
Инициативата има „най-голямо въздействие в малките, рискови икономики, на които им липсват алтернативи за инфраструктурно финансиране“, посочва Джоната Хилман от CSIS. „Когато предложението на Китай е единственото, (страната) има много повече свобода на действие, за да сключи сделки, които изискват употребата на нейни компании, работници и други“, допълва той.
Спореде вропейските разпоредби инфраструктурните договори трябва да бъдат отворени за конкурентни тръжни процедури, където китайските държавни банки за развитие - China Development Bank и Export-Import Bank of China, обвързват кредитирането си с китайски изпълнители, получаващи работата.
На Балканите много китайски сделки са фокусирани върху инфраструктурата, включително железопътната, която държавите домакини имат чувството, че Европа се въздържа на финансира.