Русия се готви да навлезе в икономиката на Хърватска въпреки срещаната съпротива

Две руски банки са напът да поемат значителен дял в най-големия търговец на дребно в Хърватска – знак, че Москва разширява обсега си в край на Европейския съюз, който от години се опитва да отблъсне руските инвестиции.

Руските държавни Сбербанк и ВТБ Груп са напът да конвертират взимания за около 1,4 млрд. евро (1,7 млрд. долара) от дълг в акции в хърватската Argokor, след като тя изпадна в несъстоятелност миналата година на фона на обвинения за счетоводна измама. Сделката стана възможна, след като Сбербанк се отказа от серия от дела, с които целеше да бъдат признати взиманията ѝ. Делът, който тепърва ще бъде определен, ще изглежда незначителен за руските инвестиции в Хърватска, откакто тя стана независима, коментира Bloomberg.

Това ще даде на Москва и нов шанс да разшири влиянието си над региона, който дори преди падането на комунизма се опитваше да избяга от орбита ѝ към по-високи жизнени стандарти и по-демократична система. Сбербанк настоява, че тя просто защитава инвестициите си, заявявайки, че не е в бизнеса да поглъща фалирали компании. Руският посланик в Загреб обаче не пропусна възможността да отбележи политическото значение на хода.

„Чудя се защо вашите западни приятели, вашите стратегически партньори, не дойдоха да ви помогнат с Agrokor”, заяви Анвар Азимор пред репортери във вторник. „Русия още веднъж доказа, че е приятел на Хърватска, на който може да се разчита, и каквото и да правим тук, трябва да го правим с цел насърчаване на стабилността на вашата държава“.

На фона на най-лошите отношения между Русия и Запада от Студената война насам всеки ход на руските компании към увеличение на инвестициите, военни или други отношения с източните страни членки на ЕС предизвиква внимателното им следене от страна на съюзниците. Унгарското правителство, което води битка с ЕС по демократичните ценности, привлече критики през 2014 г., когато предостави на руската Росатом договор за 12,5 млрд. евро за разширяването на ядрена централна, и то точно когато президентът Владимир Путин анексира Крим.

Подкрепена от САЩ във войната си за независимост, Хърватска е силен поддръжник на санкциите на ЕС срещу Русия. И макар че руските инвестиции се изливат в съседна Сърбия и в доминираната от етнически сърби част от Босна и Херцеговина, в Хърватска засега те бяха ограничени до хотели, бензиностанции, собственост на Лукойл, и в няколко други компании.

Загреб отказва да вземе участие във водения от Москва проект за газопровод "Южен поток" и от дълго време отблъсква интереса нa руски газови компании в рафинерията INA Industrija Nafte. Американският посланик в Хърватска Робърт Кохорст заяви през февруари, че би било „грешка“ INA да бъде продадена на руска компания, критикувайки определената от него „разрушителна роля“ на Русия в региона.

Говорител на Сбербанк отказва коментар. Миналата година кредиторът се дистанцира от коментарите на Азимов, че руската подкрепа е зависима от сътрудничеството с Москва. Главният изпълнителен директор на Сбербанк Херман Греф каза тогава, че банката е поискала от външно министерство да изясни изявлението на Азимов и отговорът е бил, че той е изразил личното си мнение.

Руските банки се появиха, когато собственикът на Agrokor Ивица Тодорич трябваше да намери пари, за да закупи словенската конкурентна верига Mercator Poslovni Sistem през 2014 г. Тодорич, който превърна Agrokor в най-голямата компания на Балканите, бе обвинен през октомври в измама, след като одит показа скрити задължения за стотици милиони долари. Той отрече обвиненията.

Макар че преди планираните суапове на дълг срещу акции предстои да бъдат определени отписвания, Agrokor заяви през март, че за кредиторите може да има сума от 4,7 млрд. долара с преструктурирането, което трябва да завърши до 10 юли. Когато банката конвертира дълга си, новата собственост ще представлява най-големият общ дял в Agrokor. Хърватският министър на икономиката Мартина Далич каза обаче, че кредиторите обикновено не остават дългосрочни собственици на компании.

„Хърватска винаги е била добър ученик на САЩ и Европейския съюз, но тук пазарът спъна политиката“, коментира Зарко Пуховски, професор по политология в Загребския университет. „Парадоксът е, че тези руски банки могат да бъдат и политически играчи до известна степен“.