Когато братята Баумрук започнали да правят прости машинни части в гаража си след падането на комунистическия режим в Чехословакия, те можели да разчитат на една важна съставка – евтината работна ръка. Служителите им били готови да вършат ръчна работа за част от заплатата, която германците от другата страна на границата получавали, пише Bloomberg.
Близо три десетилетия по-късно едноименната компания е неузнаваема. Помещенията на завода близо до Пилзен са снабдени с първокласни машини от Япония, които пресоват ламарини и произвеждат тръби за производители на оборудване като Deere & Co. Те са управлявани от висококвалифицирани инженери, които получават заплащане над средното равнище в страната.
„Преди хората бяха евтини и ние не можехме да си позволим да купим машините. Сега точният човек е по-ценен за нас от скъпото оборудване“, казва Мартин Баумрук, един от синовете на основателите. Той управлява компанията, чиито годишни продажби достигат около 10 млн. евро (12 млн. долара).
Бизнесът на Баумрук е въплъщение на нова реалност, която трансформира бившите социалистически икономики от Източна Европа. От Варшава до Рига правителствата започват да разчупват границите на икономически модел, който привличаше западни инвеститори от близо три десетилетия, основан на по-нископлатена и по-слабо квалифицирана работна ръка. С нарастването на заплатите и безработица от около 4% в големите страни политиците осъзнават, че трябва да инвестират повече в изследвания и образование.
Растящите заплати са причина за изместването на работни места в заводите към по-евтини страни. Японската компания Yazaki, например, мести производството на кабели за автомобилни инсталации от Пилзен в Сърбия, където заплатите в индустрията са с близо 60% по-ниски. В Полша притокът на работници от Украйна подкопава работната сила и свива заплащането.
Правителството в Чехия, където населението е едно от най-добре образованите в региона, създава програми за развитие, които накараха германския концерн BMW да инвестира 200 млн. евро в научен център за развитие на дигитални технологии и автономни автомобили. В Румъния данъчните облекчения привлякоха компании като Oracle и IBM.
В Полша компании като Amazon, JPMorgan и IBM установиха хъбове или разпределителни центрове, с което преките чуждестранни инвестиции в страната достигнаха рекордните 10 млрд. долара през 2016 г. Това се дължи отчасти на факта, че в Полша равнището на образование на работната сила е по-високо спрямо заплащането в сравнение с други части на Източна Европа, казва Йоанна Тирович, преподавател по икономика във Варшавския университет и съосновател на изследователския център GRAPE.
За да намери решение на растящите заплати, Източна Европа може да почерпи опит от бивши развиващи се страни като Тайван и Южна Корея, които в последните няколко десетилетия направиха преход от нискокачествено промишлено производство към технологични иновации. Джефри Фрийдън, професор в Харвардския университет, смята, че страните трябва да произвеждат продукти, които отговарят на равнището на заплащането, въпреки че то се променя.
„Лесно е да се каже, че трябва да променим икономическия си модел, но е трудно да се направи“, казва Давид Марек, главен икономист в Deloitte в Прага. „Икономиките на Източна Европа не могат да излязат от капана да са „поточната линия“ на Западна Европа, докато не започнат да инвестират разумно в научно-развойна дейност“, допълва той.
Румъния, например, изпитва недостиг от поне 10 хил. програмисти. Богдан Балан, който работи за международна финансова компания, споделя, че се e научил да програмира въпреки, а не благодарение на университетската система в страната.
„Предметите в повечето университети са много остарели и трябва значително да бъдат променени“, казва той. Все пак 32-годишният софтуерен инженер печели около 3 хил. евро на месец в сравнение със средната заплата от 536 евро в страната. „Имах възможност да напусна страната. Но семейството ми ме убеди да пробвам отново. Наемът се плаща от компанията ми, а данъците за IT специалистите са доста по-малки“, допълва той.