С най-доброто си представяне на избори в цялата си политическа кариера, президентът Владимир Путин бе преизбран с лекота за следващия си шестгодишен мандат, но тягостният въпрос какво ще стане след края на неговото управление вече се задава на руския хоризонт, коментират Анджела Чарлтън и Владимир Исаченков от Асошиейтед прес.
В изявата си след изборната победа в неделя Путин незабавно бе попитан какви са му плановете за след 2024 година. Въпросът беше отражение на неспокойствието в Русия заради проблема с приемствеността, който ще бъде основна част от политическия пейзаж в близко бъдеще.
Путин събра близо 77 процента от вота, излъска имиджа си на лидер, радващ се на огромна обществена подкрепа. Това ще му даде повече поле за маневриране при обмислянето на избора си: да подготви надежден приемник, да премахне ограничението за максимален брой последователни мандати или да създаде нов властови пост, за да може да продължи да дърпа юздите, след като приключи четвъртият му мандат.
Всички тези опции ще останат като вариант и Путин вероятно ще почака още няколко години, преди да направи избора си.
Запитан дали може да подеме инициатива за промени в конституцията, той отговори с характерната си сдържаност и каза, че "още" няма планове. Също така се присмя на идеята да си вземе шестгодишна почивка, след което отново да стане президент през 2030 г.
"Това е малко нелепо, нека пресметнем. Да стоя на власт докато стана на 100 ли? Не!", каза той.
Александър Баунов, анализатор в Московски център "Карнеги", казва, че ще бъде добре за Путин "да напусне президентския пост с рекордно висок резултат", тъй като теоретично това е последният му президентски мандат.
"Последният му мандат на този пост... ще бъде период на преход във властта. Много по-лесно е да влезеш в този властови преход, когато имаш такъв особено висок резултат", каза Баунов.
През последните няколко години Путин методично сменя членовете на кабинета и губернаторите на административно-териториалните единици на Руската федерация. Някои от тях, например 45-годишният губернатор на Тулска област Алексей Дюмин и 35-годишният министър на икономическото развитие Максим Орешкин са спрягани за негови потенциални приемници.
Скептици отбелязват обаче, че макар и Путин да възнамерява да остане на власт Кремъл може умишлено да насърчи раздухването на слухове за негов приемник, за да види как елитите и широката общественост ще реагират.
65-годишният руски лидер остава в добра физическа форма, продължава да играе хокей на лед и да се занимава с други активни дейности, така че може да бъде достатъчно здрав да продължи да управлява и след 2024 година.
Ходът на китайския лидер Си Дзинпин да премахне ограничението за максимален брой президентски мандати може да се окаже изкушаващ пример за руския лидер. Си бе един от първите чуждестранни лидери, които поздравиха Путин за победата.
Путин спази ограничението от максимум два последователни мандата, когато през 2008 г. зае премиерския пост и остави дългогодишния си сътрудник Дмитрий Медведев да служи като президент по заместване за четири години.
Той обаче бе недоволен от представянето на Медведев, особено заради решението му да позволи на Запада да предприеме военни действия в Либия, които доведоха до падането от власт и смъртта на дългогодишния лидер Муамар Кадафи.
След като си върна президентския пост през 2012 г., Путин се фокусира върху укрепването на руското влияние в света и смело се опълчи на Запада. Връхна точка на тази политика бе руското анексиране на Кримския полуостров през 2014 г. и подкрепата за сепаратисткия бунт в Източна Украйна - действия, които доведоха до санкции от Запада и предизвикаха напрежение, каквото не бе виждано от времето на Студената война.
Путин се самоизтъква като защитник срещу ръководените от САЩ заговори Русия да бъде изолирана и отслабена. Тъй като тези обтегнати отношения със Запада не дават никакви признаци на подобрение, трудно бихме си представили как той ще напусне поста през 2024 г.
Въпреки че тези конфронтации изостриха икономическите несгоди на Русия, те засилиха патриотичните настроения в Русия и увеличиха подкрепата за Путин.
"Ако руски лидер е добре дошъл и приеман като... личен приятел, ако се усмихва от сутрин до вечер редом до различни западни лидери, това поражда подозрения тук у дома", каза Баунов. "Но ако руски лидер е силно критикуван от Запада, от медии и политици, това означава най-вероятно, че той прави всичко по силите си да защити националните интереси на Русия".
Въпреки че опълчването срещу Запада се възприема добре от руснаците, има спад в стандарта на живот, предизвикан от комбинирания удар от санкции и ниски цени на петрола. Мнозина са недоволни от работата му във вътрешен план и очакват от него да повиши заплатите, да оздрави боледуващите здравна и образователна система и да модернизира разпадащата се инфраструктура.
"Преди шест години всички бяха добре финансово, хората купуваха коли, апартаменти", каза 34-годишната Ирина Коровина, която е гласувала в Екатеринбург за Путин. "Сега нещата са по-трудни. Хората пестят от храна, от дрехи. Иска ми се нещата да станат пак такива, каквито бяха".
По-рано този месец Путин постави за цел 50-процентно увеличение на руския БВП на глава от населението до средата на следващото десетилетие, но не даде много подробности как може да бъде постигнато това. В речта си за състоянието на нацията той размишляваше върху опасенията, че Русия ще изостане от други страни, ако не прави повече иновации.
"Вече имахме две икономически кризи, предизвикани от прекомерното уповаване на петрола и газа: през 2008-2009 г. и през 2014-2015 г. цените на петрола се сринаха", каза Крис Уефър от консултантската компания "Макро".
"Малко като в цитата от Оскар Уайлд, "Един път е зла участ, втори път изглежда небрежност", но в случая на Русия два пъти бе зла участ, а третият ще изглежда като небрежност", каза Уифър. "Мисля, че правителството отчаяно се бори да не допусне да бъде отново свръхзависимо от петрола и газа"
Обещанията на Путин да избави постепенно Русия от огромната ѝ зависимост от износа на петрол, газ и други суровини надали скоро ще се реализират и плановете за насърчаване на икономическия растеж може да се окажат трудни за прилагане. Въпреки това икономическите проблеми вероятно няма да представляват значителна заплаха за неговото управление.
В Русия понякога има на отделни места протести заради икономически проблеми като намаляване на заплатите, но няма национално движение и много профсъюзи са под контрола на работодателите.
Изборите в неделя още повече маргинализираха разделената опозиция. Дори сигналите на много места за незаконно пускане на допълнителни бюлетини в урните и жалбите от наблюдатели и опозиционни активисти за принуждаване на гражданите да гласуват, за да увеличат избирателната активност, няма да накърнят победата на Путин в очите на повечето руснаци.
В краткосрочен план Путин може да направи промени в правителството и структурите за сигурност, за да изпробва нови имена и да прецени дали са годни за негови приемници.
Те вероятно ще са млади технократи, "които нямат политическо минало и идеологически пристрастия", каза базираната в Париж анализаторка Татяна Становая.
Ако не намери сериозен кандидат до средата на мандата си и вижда пред себе си "страх и безпокойство... то Путин ще се изкуши още повече да остане на власт", добави тя.
/БТА/
07:16 | 11.09.22 г.