По процеса на разширяване на Европейския съюз може да се каже, че има две умори. Едната е умора от разширяването сред гражданите и политическите елити на страните членки, която може би се дължи на желанието за промяна и на проблемите и редицата предизвикателства през последните години – бежанската вълна, финансовата криза, сигурност и тероризъм, Brexit.
Втората умора е от реформи и обезверяване, и то сред самите страни кандидати от Западните Балкани. Това заяви министърът на външните работи на България Екатерина Захариева по време на дискусията „Бъдещето на Западните Балкани и новата стратегия за разширяване на ЕС“, организирана от Европейския съвет за външна политика в София.
Страните кандидати обаче трябва ясно да покажат, че могат да преодолеят тази умора от реформите, защото те са в името на техните граждани, допълни тя.
В стратегията на ЕС за Западните Балкани виждаме много положителни страни. На първо място, стратегията е много навременна, защото този позитивен импулс и очаквания, това фокусиране върху страните от Западните Балкани, започна още преди излизането на документа, заяви Захариева.
Той е и доста всеобхватен, тъй като обхваща всички страни от Западните Балкани и всякакви сфери, а освен това е и включващ, тъй като той дава перспектива на всички 6 страни, коментира тя.
„Подчертавайки значението на всички партньори, давайки перспективи за участие в различни работни групи и др., това наистина е включващ документ, който би трябвало да вдъхнови политическите елити и гражданите от страните от Западните Балкани да изпълнят със съдържание всички дейности от стратегията и процеса от реформи, който никак не е лек, но всяко едно усилие по него си струва“.
Документът е и много справедлив, защото ясно очертава предизвикателствата пред всяка една държава, възприемайки новия подход на ЕС към процеса на присъединяване, заяви вицепремиерът.
Това е и дългосрочен документ, с по-далечна перспектива. Той дава една доста амбициозна дата – 2025 г., макар че доста страни членки считат, че тази конкретна дата може да деамбицира реформите.
„Стратегията обаче много ясно казва, че няма компромис с критериите, тя е стимулиращ документ, но и един реалистичен документ“, поясни Захариева. „В него много ясно е заявено какво трябва да се случи по пътя към членство, а посочването на индикативна дата е по-скоро хоризонт и стимул, тъй като гражданите ще изискват от политическите си елити да не се отклоняват от пътя към реформите към членство в ЕС“.
Освен това стратегията е един изключително открит и честен документ, защото не спестява нито едно от предизвикателствата. Неслучайно той се фокусира върху шест сфери на действия, които са изключително точно определени. Но тези предизвикателства дават и много възможности, например за създаването на работни места, на дигитални умения и др., коментира Захариева.
Това, което трябва страните членки на съюза да разберат, е, че европейската перспектива за Западните Балкани означава сигурност и просперитет за целия ЕС, обобщи външният министър.
Тя изрази надежда, че фокусът върху Западните Балкани няма да приключи с българското председателство, като подчерта, че в Австрия също планират свързани събития в рамките на тяхното председателство.