Средиземно и Адриатическо море носят активи на хърватската икономика – близо 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се формира от туризъм. Досега обаче Хърватия не се е възползвала от своето местоположение, за да подкрепи енергетиката, пише Ройтерс.
Според агенцията хърватското правителство подготвя нова стратегия, с която да намали зависимостта си в енергийната сфера. За това ще помагат соларни паркове.
Хърватия внася около 40% от енергията, която потребява. Според анализите на Международната агенция за възобновяема енергия обаче до 2030 г. страната може да изгради 3 200 мегавата соларни мощности. В момента обаче секторът не разчита на законодателна подкрепа, което отблъсква инвеститорите.
В момента в страната има 4 500 мегавата инсталирани енергийни мощности – основно въглищни централи и водни централи. Има и 52 мегавата соларни централи, което е шест пъти по-малко от съседната Словения.
Нещо повече, инсталираните соларни панели в цяла Хърватия са по-малко от тези само в Марибор в Словения, коментират от местното звено на Greenpeace. Организацията започна кампания, за да привлече вниманието към възобновяемите източници, допълва още Ройтерс.