Процесът на стабилизация на Западните Балкани още не е завършил. Трябва да има интегритет със свободна търговия. Това е един от изводите, направен по време на международната конференция "Икономическият преход на Балканите и другаде в Нова Европа". Форумът е посветен на икономическия преход на Балканите и се организира със специалното участие на икономиста Красен Станчев, водещи български и чуждестранни преподаватели и анализатори и Фондация "Егор Гайдар".
„Има връзка със съвременния прочит на книгата на Егор Гайдар "Гибелта на една империя. Поуки за съвременна Русия" с разпада на бивша Югославия. Живеем на Западните Балкани и има необходимост от оценка на политическата ситуация и има ли втора студена война в този регион“, коментира проф. Миролюб Лабус от Белградския университет, който е вицепремиер на Сърбия от 2004 до 2006 г. Сред заслугите на учения е, че преговаря за външния дълг на страната и успява да го сведе до 2% от БВП.
Преходът на Сърбия
„Все още сме убедени, че принадлежим към необвързаните държави. Ако през 1989 г. бяхме поели към НАТО, сега щяхме да сме част от Европейския съюз", посочи проф. Лабус. Според него причината за сегашната икономическа ситуация на страната е огромният външен дълг, който правителствата на Сърбия са взимали за разрешаването на държавни и институционални проблеми.
„Износът ни беше свързан с Русия и само на думи имахме отворена икономика. Началото на 90-те години започнахме със спад на БВП, след това започна войната, последваха заемите, за да излезем от кризата“, разказа как е протекъл преходът в бившата югославска република бившият вицепремиер.
Като слабост на тогавашното правителство той отчита, че не са правени капиталовложения.
„Резултатът от промените е, че само 10% от сърбите спечелиха от прехода, 40% загубиха, а 50% откриха, че нищо не се е променило дори с шокова икономика“, заяви той.
Миролюб Лабус е убеден, че икономическият либерализъм е най-добрата икономическа политика.
Той е на мнение, че Сърбия, Херцеговина и Черна гора са изправени пред предизвикателството на огромен външен дълг и процесът на стабилизация на Западните Балкани още не е завършил в нито една от тези държави.
Особености на системния преход в Унгария
„По отношение на икономическите реформи Унгария беше пример за другите страни, а сега е обратното. Дори като член на ЕС не се спазват всички правила на демокрацията и ние сме образец на лошо управление", заяви Томаш Бауер, член на Националната асамблея на Унгария. През 1981 година той става първият икономист, който предлага как да се сложи край на централизираната икономика и да започне приватизацията.
"Докато на всички бивши социалистически страни им трябваха реформи за европейската им интеграция с преминаване от планова към пазарна икономика на макрониво, до началото на 90-те години на миналия век в Унгария имаше частична либерализация. Унгарската икономика имаше истинска собственост с предприятия, чиято продукция излизаше директно на международните пазари“, коментира той.
Като минус на процеса на прехода Бауер отчита водената политика на унгарското правителство, което не успява да проведе макроикономическа стабилизация и с това разочарова обществото.
Той посочи, че сега държавните институции са подчинени на политическата система и авторитаризма на унгарския премиър Виктор Орбан, което "не е съвсем демокрация".
„Затова американско изследване за впечатленията на унгарците от прехода и политическата организация отчита, че след падането на Берлинската стена 76% от населението се е надявало на демократични промени, а сега този процент пада на 52 на сто".
Бауер напомни, че партията на Орбан печели с мнозинство от две трети изборите, но отличителна черта на системата са национализмът и антиевропейското поведение.