През последната година турският президент Реджеп Тайип Ердоган се възползва от извънредното положение в страната, за да управлява с декрети, да прави чистки сред държавните редици, да задържа политически дисиденти и да смачква независимите медии. При цялото внимание обаче, отделяно за отдалечаването на Турция от демократичните норми, критиците до голяма степен пренебрегват тежката жертва, която икономиката понесе заради неговия авторитаризъм.
Ефектите могат да бъдат унищожителни за бъдещето на Турция, пише Айкан Ердемир, старши изследовател във Foundation for Defense of Democracies и бивш депутат, за Politico.
Когато Ердоган стана министър-председател за пръв път през 2003 г., той наследи затруднена икономика с дълъг списък от структурни проблеми. Най-голямото му постижение през първата половина на 15-годишното му управление бе да се придържа към плана за реформи от Световната банка на бившия вицепрезидент Кемал Дервиш и да преориентира външната политика на Турция към търговска дипломация.
Консолидирайки властта обаче, той стана по-уверен и по-корумпиран, заменяйки оригиналната си програма за реформи с кронизъм, непотизъм и рушвети. Освен ако не сложи край на унищожителната си намеса на турските пазари, волатилната икономика на страната може да се превърне в следващата жертва на миналогодишния опит за преврат.
И преди опита за преврат Турция вече страдаше от забавящия се растеж, от най-високия процент на младежи, които не работят, не учат и не се обучават, и от най-слабото участие на трудовата сила сред страните от ОИСР. Morgan Stanley определя страната като една от „крехките пет“ - твърде зависими от краткосрочни инвестиции за финансиране на нарастващия дефицит по текущата сметка.
Проваленият опит за преврат засили тези недостатъци и добави нови.
Ключово предизвикателство пред икономиката на Турция отдавна е слабото управление. През 1995 г. голяма коалиция на дясноцентристите и лявоцентристите създаде Икономически и социален съюз – консултативен орган, който обединява представители на трудовия, държавния и частния сектор, за да се улесни доброто управление.
Ердоган обаче отказва да свиква Съвета от 2009 г. насам, въпреки че се засилват призивите за това от опозицията. При сегашното извънредно положение повечето икономически решения вече не включват парламентарни дебати. Те се налагат от произволни постановления.
Ердоган, например, прехвърли държавните дялове от турската водеща авиокомпания, два водещи публични кредитора и оператор на фиксирани телефонни линии в новосъздадения държавен инвестиционен фонд на страната – и го направи просто с декрет. Противоречивият фонд не е нито прозрачен, нито отчетен и не подлежи на надзора на Сметната палата, която е отговорна за одита на публичните административни органи.
Още по-лошото е, че фондът се управлява от връзкари, включително съветник на Ердоган, който веднъж обяви, че външни сили се опитват да убият президента чрез „телекинеза“.
Влошаващото се върховенство на закона в Турция подкопава и правата върху частната собственост. Само през последната година правителството е отнело 879 компании с активи за над 11 млрд. долара, карайки потенциални купувачи да се страхуват от дълги правни битки за собственост. Избирането на лоялни на партията лица като управители на тези компании само влошава кронизма и управлението.
Ерозията на върховенството на закона удари и инвеститорите от Европейския съюз (ЕС) – най-големия търговски партньор на Турция и източник на преки чуждестранни инвестиции. Анкара наскоро подаде жалба към Интерпол срещу 681 германски компании, обвинявайки ги във финансиране на тероризма.
Макар че турското правителство по-късно оттегли черния списък на германски компании, дипломатическият удар засегна доверието на европейските инвеститори, а Берлин съобщи, че ще преразгледа държавните гаранции за инвестиции в Турция. Скорошният призив на германското правителство към Европейската комисия (ЕК) за спиране на усилията за модернизиране на митническото споразумение с Анкара може да сложи край не само на двустранната търговия, но и да удари ориентирания към износ бизнес на Турция.
Може би най-зловещото за икономическото бъдеще е фактът, че талантите на Турция са под постоянна атака след опита за преврат. Чистките удариха университетите особено силно – правителството затвори 15 от тях и уволни над 5 хил. академици. Репресиите разтърсиха международното академично сътрудничество и обмен и доведоха до остър спад на проучванията.
Често се говори за изтичане на мозъци, сочещо обръщане на по-ранната тенденция, при която турските емигранти се връщаха към турски университети и изследователски центрове. Броят на турски граждани, подаващи молби за убежище в ЕС, се увеличава драматично през последната година.
Отговорът на Анкара към влошаващите се социални и икономически показатели е да фалшифицира отчетите, вместо да реши първопричините. Когато икономиката на страната се сви за трето поредно тримесечие през 2016 г., прекъсвайки 27 тримесечия на постоянен растеж от 2009 г., реакцията на правителството не бе структурна реформа, а съмнително преразглеждане на изчисляването на БВП, повишавайки средния темп на растеж през последните пет години от 4,4% до 7,1%.
Неуспешният преврат от миналата година и наложеното извънредно положение нанесоха тежък удар върху демокрацията на Турция. Свободната пазарна икономика на страната обаче също стана жертва на Ердоган, прогонвайки новите инвеститори и брандирайки Турция като „кандидат за криза“ сред развиващите се държави.
Засега Ердоган пренебрегва призивите на трансатлантическите му съюзници за уважение на политическите свободи – без особена жертва от властта му. Ако по подобен начин отхвърли предупредителните сигнали от глобалните пазари, този път последствията може да бъдат много по-лоши – както за турската икономика, така и за собствения му потенциал за преизбиране.
00:14 | 11.09.22 г.