Скуката убива всичко. Както в любовта, така и в политиката. Хората в Русия научиха този урок след разпадането на Съветския съюз. След дългите години застой най-сетне започна някакво движение. И който закъсня - животът го наказа.
Оттогава най-голямата страна в света вече не скучае. Турбокапитализъм и управляема демокрация, скандали по съдилищата и корупция, проблеми с човешките права, хомофобия, Крим, Сирия, Донбас. Но дори въображаемите постижения на страната и победите на президента й не могат да убият скуката - точно защото въпросният президент се задържа твърде дълго на власт.
Затова Владимир Путин трябва да се преоткрие. Не задължително точно сега, десет месеца преди президентските избори, които популярният лидер може да спечели без много труд. Но после със сигурност ще му се наложи - щом секнат ресурсите, щом страната и властите й затънат в още по-тежка международна изолация, а днешните ученици и студенти, излизащи все по-масово на улични протести, рязко променят политическия курс.
Без въпроси за бъдещето на страната
Проблемът на Путин е, че вече всичко си е казал. Много от неговите "идеи как да постигнем успех и обновление", шумно оповестени навремето, бяха тихо погребани. Диверсификацията на икономиката? Видяхме я вече. Реформата в съдебната система? Борбата с тероризма? Политиката на Путин спрямо Крим и ураджийският патриотизъм? Вече нищо не действа. Вместо това в телевизионното си шоу с въпроси и отговори действа самият Владимир Путин - през 2017 г. по същия начин, както през 2016, 2015 и т. н.: добре осведомен, ако говорим за цифри, но без нови идеи. След неколкочасово "общуване с народа" и почти два милиона получени въпроси излиза, че народът в крайна сметка не пита Путин не само дали ще се кандидатира за президент на изборите през 2018 г., но и за бъдещето на страната изобщо. Никаква визия, никаква стратегия, никаква представа какво иска Русия да предложи на своята младеж - на която всъщност принадлежи бъдещето. И е все по-недоволна от своята страна и от своя държавен глава. И която е убедена, че е принудена да защитава перспективите си с улични акции.
Неспособност за диалог
Поредното вдигане на глобите и още по-големият брой арести, масови задържания по време на протести през последните дни? В Москва, Санкт Петербург, Владивосток и Новосибирск . . . Вече няма никакво значение кой кого е провокирал по-силно миналия уикенд в руската столица - дали властите са предизвикали опозиционния лидер Алексей Навални с натиска върху него, или те са били предизвикани от призивите на политика да се протестира на неразрешено място. Истински важната поука от протестите е, че държавната власт не знае как да води поне що-годе позитивен диалог с хората в страната. На първо място с младежта.
Протестите на 12 юни показаха, че твърдите мерки не помагат. Въпреки безсмислените, понякога жестоки арести след протестите от 26 март десетки хиляди недоволни жители на Русия отново излязоха на улиците миналия уикенд. Властта изгуби контрола върху ситуацията. И обратното: харизматичният опозиционен политик Алексей Навални, известен критик на Путин, успя да се възползва от положението и разшири географията на демонстрациите. В тях се включиха градове, протестирали за последен път през 1905 г. (когато започват масови бунтове срещу монархията, т. нар. първа революция в Русия от 1905-1907 г., б. пр.). Президентът обаче не обели и дума за това. Президентът на една старееща европейска страна, в която голяма част от младежите живеят със същите ценности и по същите стандарти като връстниците си в останалата Европа и САЩ, отхвърляйки с целия си начин на живот прословутите традиционни ценности, които иска да им натрапи майчица Русия. Игнорирането на тази младеж може да е опасно за самата власт.
/БТА/
11:15 | 14.09.22 г.