“Мирен бонус: 20 млрд. евро. Икономиката днес: 20 млрд. евро. Икономиката през 2035 г., без мир: 25 млрд. евро. Икономиката през 2035 г., с мир: 45 млрд. евро”.
Икономистът си е икономист, дори когато е на… политически протест. Данните за брутния вътрешен продукт на Кипър сега и в бъдеще, при неговото обединение или не, са изписани на плакат, който държи Фиона Мълин. В другата й ръка е уточняващ плакат – “Икономисти за мир”.
Една от най-известните независими консултанти и финансови анализатори в Кипър бе сред близо 400-те кипърски гърци и кипърски турци, които в юнската съботна сутрин заедно, хванати за ръце, свързаха през демаркационната линия двете части на последната разделена столица в света. Живата верига бе част от протестите за мир и обединение на Кипър, които се провеждат в буферната зона в Никозия всеки ден вече почти месец по призива на гражданската инициатива “Unite Cyprus Now”.
“Финансовата подкрепа” от Фиона за привържениците на единен Кипър идва от най-мащабното досега изследване за икономическия ефект от решаването на Кипърския въпрос. Експертката бе част от провелия го научен екип, оглавяван от д-р Александрос Апостолидис, ръководител на Департамента по икономика и финанси на Европейския университет в Кипър, със съдействието на центъра в Кипър на независимия мозъчен тръст “Peace Research Institute Oslo” /PRIO/.
Въпреки че проучването бе осъществено преди две години, прогнозите му излязоха на дневен ред сега и станаха едни от най-коментираните аргументи за натиск върху политиците в навечерието на последния “последен шанс” за обединяването на Кипър като федерация.
На 28 юни в Женева започва работа решаваща за бъдещето на страната конференция под егидата на ООН с участието на лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, представители на трите страни-гаранти - Гърция, Турция и Великобритания, и на ЕС като наблюдател.
Как се удвоява “мирната печалба”?
”Мирният дивидент”, който ще получи обединеният федерален Кипър, ще е много голям, заяви през май президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ Сума Чакрабати. В кипърската столица Никозия той лично председателства първата по рода си мащабна икономическа среща на високо равнище – с представители на МВФ, Световната банка, ЕИБ, ЕБВР и ООН, посветена специално на Кипърския въпрос.
На нея световните институции заявиха готовността си в случай на обединение на острова да му предоставят съответната техническа, финансова и политическа подкрепа, за да реализира той “феноменалния” икономически потенциал. Направените от тях оценки потвърдиха прогнозите от изследването на PRIO за значителни възможности за растеж на федерален Кипър в туризма, транспорта, корабоплаването, строителството, образованието.
Федералното решение за страната ще донесе 20 млрд. евро повече в икономиката и БВП на глава от населението с около 12 000 евро по-висок в сравнение със сценария, ако не се постигне мир, сочат изчисленията на изследователския екип. Средният годишен растеж в хоризонта от 20 години ще достигне 2,8% /при максимални стойности от 4,5%/, при само 1,6% без решение.
В условията на мир и обединение на острова туризмът може да генерира допълнителни приходи от 550 млн. евро годишно. Строителството и секторът на недвижимите имоти, където се очакват значителни инвестиции, ще носи годишно около 725 млн. евро повече за двете кипърски общности. Ръстът в туризма и строителството ще “дръпне” търговията на едро и дребно, годишният мирен дивидент от която може да стигне 1,3 млрд. евро. От 5 до 15 млрд. евро ще бъдат вложени във възстановяването на Фамагуста и града-призрак Вароша. В десетки милиарди “в плюс” се изчисляват инвестициите и приходите, които ще дойдат от финансови, професионални и образователни услуги, развитие на инфраструктурата.
“Препъникамъкът”: кипърската турска банкова система
Пред оптимизма за този потенциал обаче все още има много препятствия. Като основен проблем сега се очертава сериозно изоставащата хармонизация на кипърската турска икономическа и финансова система с правото на Европейския съюз, част от който тя ще стане от първия ден на обединението.
Напредъкът на кипърската турска общност в подготовката й да функционира в рамките на ЕС бе обсъдена през май на специална среща на президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ с висши представители на Европейската комисия. Представения на нея доклад на специалната комисия към ЕК, която се занимава с готовността на кипърската турска общност за европейските реформи, констатира отново: все още много работа трябва да бъде извършена, преди кипърските турци да могат да отговарят на условията на достиженията на правото на ЕС.
В преговорите между двамата кипърски лидери вече бе постигнато съгласие, че еврото се въвежда като единно платежно средство на територията на цялата страна от първия ден на обединението. За да стане това обаче, е необходимо местната банкова система да се интегрира в Европейския надзорен механизъм и да се придържа към правилата на всички кипърски и европейски трезори. Само че точно стабилността на кипърските турски банки е под сериозно съмнение.
Специална техническа мисия на МВФ и Световната банка, работеща вече 2 години, е натоварена със задачата да проучи състоянието на банките, опериращи в окупираните територии, и да подготви преминаването им през европейски стрес-тестове. Този процес засега е блокиран заради продължаващия вече месеци наред отказ на т. нар. правителство на самообявилата се Севернокипърска турска република /СКТР/ да предостави данни за финансовите институции.
Позицията на управляващата коалиция от две хардлайнерски партии, които са срещу федералното решение, се коментира като съзнателно възпрепятстване на интеграцията на кипърските турци в ЕС. Тя не само раздразни дори европейските технократи на срещата през май в Никозия, но и доведе до спирането от САЩ в края на миналия месец на финансиране от 3 млн. долара за мисията на МВФ и Световната банка. Екипът й се върна на острова в края на май и се очаква до края на юли да завърши доклада си с разчетите колко ще струва обединението на Кипър, но разходите не могат да се изчислят без пробив за банките.
Кипърската гръцка страна обвинява лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ за това блокиране на процеса на икономическа подготовка за адекватно функциониране на федералната държава от първия ден на решението.
Самият Акънджъ изпадна в конфузната ситуация да обяснява пред висши представители на ЕК, ЕБВР и Световната банка решението на “правителството”, върху което той няма контрол. “Несъгласието на правителството е голям проблем, наистина е невъзможно да се разбере защо то блокира усилията, които ще осигурят функциониране на нашите банки в международната финансова среда”, не скри разочарованието си Акънджъ пред медиите.
Т. нар. вицепремиер и финансов министър на непризнатата СКТР Сердар Денкташ, който е “главният обвиняем” за твърдата позиция, заяви, че исканите данни за финансовото състояние на банките представляват “чувствителна информация”, която не може да бъде предоставена на кипърските гърци от съображения за конфиденциалност.
Тази ситуация създава засилва значително опасенията, че банковата система в окупираните райони, която изцяло зависи от курса на турската лира и политическите и икономическите кризи в Турция, е с ниска капиталова адекватност и не отговаря на европейските стандарти.
В момента в северната част на острова оперират 22 банки. През 2015 г. общите им активи са били в размер на 17,3 млрд. турски лири, а общата сума на отпуснатите от тях заеми е 16,3 млрд. турски лири /около 5,1 млрд. евро/, според обявените в края на май данни на “посолството” на Турция в окупираните територии.
Една от тези банки - кипърската турска банка Turkish Bank Ltd, получи все пак международно доверие, след като в края на април ЕБВР подписа споразумение с нея за предоставяне на гаранционна търговска линия в размер на 5 млн. евро.
Фискалният дисбаланс и нестабилноста на банковата система в окупираните територии засилват зависимостта им от Турция, което е още едно от притесненията за подготовката за обединението на Кипър. Според последния финансов отчет на турското “посолство” в северната част на острова финансовата помощ от Анкара за признатата само от нея държава в периода 2000-2015 г. е надхвърлила 7,4 млрд. долара.
19:15 | 09.09.22 г.